Замерянето с домати, яйца, вода, обувки, дори и блажна боя на български политици не е наказуемо, постанови съдебен състав с председател Николай Василев.
"Мятането на домати по българските политици е напълно допустима проява на изразяване на определени позиции към дадената дейност на политика." Това пишеше в решението на Софийския районен съд по делото срещу Николай Колев-Босия, който беше изправен на подсъдимата скамейка за това, че хвърля развален зеленчук срещу народните представители. Босия бе оправдаван за едно и също обвинение за трети път.
Браво, Ники, евала, Василев. Лошото е, че и това решение, както често се случва, е неизпълнимо. Няма домати.
Така че по-важното е да спрем на въпроса „Защо няма домати?“. Къде са онези сладки като диня, сипкави и ароматни „Биволски сърца“? (Това е народен сорт, който не знае.) Защо ядем хрупащи като краставици домати, внесени от отровени с пестициди и хербициди оранжерии в мрачна Полша?
Най-гениалното нещо, което съм чувал за домата, го е изрекъл тъстът ми. Доматът, вика, Чавдаре, е доведеният брат на ракийката.
Та, защо го няма БГ-доматът?
По много причини. В смисъл безброй политици са поработили усърдно срещу него, за да го няма.
Първата. За разлика от много държави членки на ЕС, които спонсорират зеленчукопроизводството си, у нас това не се прави. Знаете ли защо държавите се ангажират с доматите и зелето? Защото производството на зарзават е свързано с много ръчен, неквалифициран труд. Неслучайно този бранш беше полето за трудови изяви на братята цигани при соца. Значи държавата има избор – или да дава пари, за да се развива отрасълът и циганите вместо да ни крадат, да си изкарват пари, пък и да хрупат зарзават на място, или евтиният внос да го убие. Явно, че нашата власт е избрала последното.
Второ. Доматът иска много вода. Не може да го посееш като жито и да идеш да го прибереш след три месеца. В зеленчукарските държави, а и в зорлем зеленчукарските напояването е монопол на държавата и тя се грижи за него. Освен това е и безплатно. При нас властта от най-високо ниво – правителство, и то не едно, а няколко се занимаваха с въпроса да се извадят тръбите за напояване, преди циганите да са направили това. Е, изпревариха ги. И ги продадоха за скрап срещу добри пари. И с това обрекоха на поливане с туби и бидони родния домат.
Трето. На такива изисквания по еврозаконодателството сме се съгласили, че зеленчукопроизводството на практика е изключено. Беше изключено за изтичащия седемгодишен период, няма място за него и в новия, който започва от догодина. Една оранжерия да искаш да направиш трябвало да изпълниш изисквания като за средна бензиностанция. Колкото пък до риска за този цех на открито – зеленчуковото поле – застрахователните полици били последната тесла, за да излезе финансирането на загуба.
Четвърто. Зеленчукарите се теглят за косите и защото са тъпи, като всички нас. Вместо да се обединят на регионален принцип и да тропнат с крак и на прекупвачи, и на държава, те оцеляват с икономии. А както знаем, икономията е майка на мизерията. Пример – те дори не си купуват специализиран амбалаж, а джасат доматите в кашони от банани, не сте ли забелязали? В Гърция бях на гости в един селски кооператив. Производителите от девет села се обединили, заградили половин декар, купили си малко машинки и ги турили там, независими станали. И като дойде прекупвачът – говори с един от тяхно име. Като не му харесва – да иде да си пазарува от 200 километра по-далеч.
След тези мисли трябва отново, този път френетично, да приветстваме съдия Василев.
И да помолим Босия да хвърля само вносни домати.
Ха наздраве!
Чавдар Цолов, син на агрономи
