Кабинетът прие през седмицата методика за оценяване на размера на обезщетението за учредяване на сервитут върху плажа "Кара Дере", където по проект трябва да излиза от Черно море тръбопроводът "Южен поток". България продължава да прави нормативните стъпки, които се изискват за изграждането на съоръжението на наша територия. На заседанието си министрите одобриха и оценка на правото на строеж върху морското дъно, а също размера на преките разходи и пропуснатите ползи за България, произтичащи от ограниченията върху въпросния имот, който е публична държавна собственост.
"Към днешна дата България не е официално уведомена за прекратяването нa проекта "Южен поток”. В този смисъл българската държава е длъжна да изпълнява своите задължения съгласно българското законодателство. На министъра на регионалното развитие и благоустройството са законово вменени редица задължения – да разглежда и одобрява подробни устройствени планове, инвестиционни проекти, да издава разрешения за строеж и да възлага оценка на правото на строеж върху морското дъно и под морския плаж. Неспазването на всяко едно от тези задължения би могло да се счита за неизпълнение, което от своя страна да доведе до евентуални съдебни процедури и финансови санкции за България", аргументира действията си Министерският съвет.
Със заповед на строителния министър от 1 юли 2014-а бе одобрен подробният устройствен и парцеларен план за обекта "Морски газопровод "Южен поток – Български сектор" и той влезе в сила през месец октомври същата година. "Преди одобряване на инвестиционните проекти и издаване на съответните разрешения за строеж е необходимо да бъдат уредени вещноправните отношения между държавата, от една страна, и дружеството, което ще изгражда обекта, от друга", уточнява още Министерският съвет.
В самата методика са представени различни подходи за осигуряване на всеобхватност и прогнозируемост на евентуалните преки разходи и пропуснати ползи по време на строителството и експлоатацията на обекта. Целта е да бъде постигната оптимална защита на държавния интерес в дългосрочен план.
Следващите стъпки, които трябва да направи страната ни според задълженията си по "Южен поток", ще са избор на лицензиран оценител, определяне на размера на обезщетенията и учредяване на вещните права. Всичко това също изисква решение на Министерския съвет. Дали всички тези действия няма да се окажат безсмислени ще стане ясно в близките няколко месеца. Според бившия министър на енергетиката Трайчо Трайков руснаците умишлено не определят официално край на проекта, за да си спестят претенции за неустойки, а той смята, че е крайно време да ги предявим. Според него и нашето правителство не бърза, защото не сме сигурни накъде ще се обърне вятърът последно.
От 7 септември пък се очаква да започнат масови уволнения на доскоро заети в проекта "Южен поток" служители. Става въпрос за над 200 души във Варна и Бургас, наети от италианската Saipem. През юли "Газпром" прекрати договора си с тази компания, а след замразяването на "Южен поток" се заговори, че тя ще е един от изпълнителите на "Турски поток". Руският газов гигант плащаше колосални суми всеки месец, за да бъдат държани в готовност служители и съоръженията на компанията за евентуалния старт на строителството.
"Реализирането на Транскаспийския газопровод ще даде възможност за доставка на природен газ от Туркменистан за България чрез интерконекторните връзки с Турция и Гърция. Това ще бъде сериозна стъпка за постигането на реална диверсификация на източниците за доставки на газ за страната ни", заяви през седмицата премиерът Бойко Борисов, докато бе на посещение в туркменистанската столица Ашхабад. Той обсъди с президента Гурбангули Бердимухамедов възможностите за задълбочаването на сътрудничеството между България и Туркменистан в областта на енергетиката. Нашият премиер подчерта важното значение на Туркменистан за енергийната сигурност на Европейския съюз, включително и на България, чрез възможността за доставки на природен газ след реализирането на Транскаспийския газопровод. Българският министър-председател се информира в разговорите си тук за възможностите за участие на български компании в проучването и добива на нефт и на природен газ, както и в изграждането и техническото обслужване на електроенергийната, газовата и нефтената инфраструктура на територията на азиатската република.
