Когато елитният щатски борсов индекс DJIA загуби почти 1100 точки непосредствено след старта на борсовата търговия на 24 август, светът внезапно осъзна, че е колкото "една човешка длан". Защото цунамито от продажби на акции на фондовото тържище в Шанхай, свалило базовия му борсов индекс (Shanghai Composite) с 8%, прекоси Азия и Европа и нахлу в Манхатън. Уолстрийт се паникьоса и корпоративните колоси "Дженеръл илектрик", "Джей Пи Моргън Чейз" и "Хоум Депо" се простиха за минути с една пета от пазарната си оценка.
През първия половин час от търговията на Чикагската борса за фючърси и опции никой не можа да изчисли индекса на размах на пазарните колебания, който е критерий за страховата невроза на играчите. И те, както се случва винаги в подобни случаи, реагираха ирационално с панически повсеместни продажби. Репортерите пък сътвориха истински медиен екшън, като нарекоха деня на борсовия погром "черен понеделник", макар че той бе по-скоро червен, доколкото всички индекси бяха на червено.
Последваха един по-ведър вторник (в който Народната банка на Китай понижи с 25 базови точки – до 4.6% – основната си лихва и с 50 пункта коефициента на задължителните резерви на всички кредитни институции), една колеблива сряда (в която борсовите котировки се движеха нагоре-надолу, търсейки посока) и един светъл четвъртък (когато цените тръгнаха нагоре).
Случилото се показва, че Китай, който е световен производител на стомана, на електроника и на играчки, също може да сътворява сериозни пазарни кризи. И, подобно на Щатите, когато "кихне", светът да се разболее от грип. В това няма нищо странно, като се има предвид, че на азиатския колос се пада почти 40% от миналогодишния световен икономически растеж. Гладът му за суровини подкрепя стопанствата от Австралия до Бразилия и до Южна Африка. А производственият му капацитет понижи цените на индустриалните и потребителските стоки във всяка точка, където се харчат пари.
Досега всички неприятности тръгваха традиционно от САЩ, след което всяко заслужаващо внимание стопанство прибавяше по някой проблем. Така се случи и при наблюдаваните през последните дни пазарни трусове.
В случая с Китай са налице и ред обективни проблеми. Захранван от бума на пазара за недвижими имоти и от сивия банков сегмент, китайският дълг се увеличи четирикратно от 2007-а до 2014-а според анализа на консултантската компания "Макинзи". Икономическият растеж на страната започна постепенно да се охлажда, замърсяването на околната страна достигна критични равнища, а външната политика за надмощие постави нащрек съседите от региона. Инвеститорите дълго време си затваряха очите пред тези дадености в името на печалбите. И като че ли пропуснаха началото на погрома, който бе почти невидим и бавен, на местно равнище, а след това светкавичен и глобален. Което говори многозначително за природата на сегашната световна икономика и пазари.
При съществуващата глобализация всички излишъци и дисбаланси в единия ъгъл на света неизбежно засягат и другите държави (както ипотечната криза в Щатите от 2007-2008-а). Китай пък е родината на някои от най-големите диспропорции – с огромни свръхинвестиции в много области – от химическата промишленост до жилищния сегмент. И всичко това – съпроводено с усилията на президента Си Дзинпин и премиера Ли Късян да реформират стопанството и да го пренасочат от износа, промишлеността и строителството към производството на стоки и услуги и стимулиране на местното потребление. Нещо повече, стремежът на Пекин да включи юана във валутната кошница на МВФ, редом със зелените пари, еврото, британския паунд и японската йена, доведе до решението да се отреди на пазара "решаваща роля" при определяне на валутните котировки и на лихвените проценти. И когато на 11 август Народната банка на Китай дефакто започна да девалвира юана с мотива, че търсенето и предлагането трябва да фиксират справедливата му цена, пазарните играчи заподозряха, че истинската цел на китайските управници е да стимулират износа, паднал с 8.3% през юли спрямо същия период на 2014-а. И започнаха масови продажби на юана, което принуди централната банка да интервенира в подкрепа на местната валута.
Своя принос даде и неособено развитият китайски фондов пазар. След като базовият индекс Shanghai Composite скочи със 152% от началото на годината до 12 юни, спекулативната лудост започна да се охлажда и последва срива, изтрил над 50% от пазарната оценка на китайските борсови индекси, оценяван от експерти на около 5 трлн. кит. юана.
Икономистите са единодушни, че понижението на основната лихва в Китай (което няма да е последно) от 25 август е стъпка в правилната посока и ще подкрепи икономиката, която вероятно ще възстанови темповете си на растеж през четвъртото тримесечие. Въпросът е кога точно инвеститорите ще решат, че парите им са в безопасност и че на Пекин отново може да се разчита. Дотогава в най-рискови позиции ще бъдат държави като Турция и Южна Африка, които имат огромни задължения в чуждестранна валута, натрапчиво висока инфлация и стопанства с огромни търговски дефицити. Те по правило са първите жертви на загубилите доверие пазарни играчи. В риск, макар и по-малък, е и еврозоната заради несигурния икономически растеж, който я прави уязвима на най-дребните шокове. Азиатските съседи като Южна Корея и Сингапур, които реализират голяма част от износа си в Китай, също са застрашени, но в по-малка степен заради големите им валутни резерви, които са буфер срещу спекулантите. В най-благоприятно положение са Щатите, защото износът им за Китай е едва 1% от БВП. А това, в комбинация с евтиния суров петрол около 40 щ. долара за барел намалява цената на бензина и оставя повече пари за харчене на американските домакинства.
Последните събития на финансовите пазари обаче със сигурност ще откажат Федералния резерв да качи лихвите през септември и ще принуди американските парични стратези да изчакат до декември.
Не трябва да забравяме също, въпреки загубеното инвеститорско доверие, че Китай все още има изключително силни позиции, включително и големи възможности за нови понижения на основните лихви, както и най-големите валутни резерви в света. Пък и Вълкът от Уолстрийт вече е влязъл в правия път и е добро момче. А рицарят на спекулантите Джордж Сорос доста остаря, пообедня и загуби част от влиятелните си приятели. Като добавим и фактът, че Китай и юанът не са Великобритания и британският паунд от 1992-а, най-интересното тепърва предстои.
