Одиторите се притесниха от предвижданите промени в някои текстове в Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Проверяващите се страхуват от своеобразни репресии, защото са поставени под пълната власт на административните ръководства на институциите, на държавните фирми и общините, които всъщност ще трябва да "наглеждат". Така под прикритието на самоуправлението в общините например кметът ще може да си поръчва одит, да определя неговия обхват, броя на одиторите, които участват във финансовата обезпеченост на проверката, и т.н. В професионалните им среди се питат дали това не е предизборен реверанс на централната власт към местната?
Като цяло и поне на пръв поглед промените имат позитивно звучене. Много важно е например, че те решават един наболял проблем, изисквайки търговските дружества, в които държавата и общините имат участие от 50 или над 50%, задължително
да изградят звена за вътрешен одит
– одитни комитети. Мярката ще важи също и за компаниите, в които държавата или дадена община участват косвено в капитала през такива дружества.
Звена за вътрешен одит ще трябва да изграждат и държавните предприятия с годишен оборот над 10 млн. лева. Целта е да се подобри финансовото им състояние и да се защити интересът на държавата, пише в мотивите. Предвижда се още да бъдат създадени и специални одитни комитети във всички министерства и в общините, в които вече има вътрешен одит.
По сегашния закон има граници на оборота (за държавните фирми) или на бюджета (за институциите или общините), въз основа на които се определя броят на членовете на одитните комитети. Когато средствата са до 10 млн. лв., комитетът трябва да е съставен от двама одитори, до 30 млн. лв. – от трима, до 100 млн. лв. – от петима. Когато става дума за над 100 млн. лв. – одиторите трябва да са десетима. Сега с промените се премахват тези изисквания и кметът получава правото да определя състава на вътрешните одитори "по негово усмотрение" , разчитайки на "осъзната необходимост". Знаем, че за политическите лица у нас "осъзната необходимост" не може да съществува без прилагателното "политически".
Точно тук
вътрешните одитори виждат рискове
не само за качеството на одита, но и, дирекно казано – за работните си места. Достатъчно Негово Величество Кметът да изрече: "Няма да харча народна пара за глупости" и да прикрие не само следите на далаверите си, но и да лиши от смисъл съществуването на вътрешния одит като институция.
В променените сега текстове не е написана и дума по една
ключова тема за ефективността
и въобще за смисъла от съществуването на одитните комитети – заплащането на членовете им. Одитори се шегуват, че става дума за сериозна дейност и одитният комитет не е противопожарно звено на доброволен принцип. Те припомнят, че по едно време е имало одитен комитет в Държавен фонд "Земеделие", в който одиторите участвали без никакво възнаграждение. Резултатът бил плачевен не само за звеното, което само симулирало, че работи, но и за целия фонд, в който се завъртели най-големите далавери.
В проектопромените обаче има редица пропуски, които лесно могат да се превърнат във вратички за нарушения на закона и за избягване на отговорността.
Голямата драма е в одитните комитети, които трябва да се изградят в министерствата и общините. Със сигурност ще продължи сегашната практика административният шеф да си избира ръководител на звеното за вътрешен одит, което веднага накърнява независимостта на проверките. Одиторите се притесняват първо от задължителния брой на членовете – от три до седем. Според бранша комитетите трябвало да включват до петима специалисти.
Чудесната, но лошо изпълнена идея прозира и в новите
изисквания за състава на одитните комитети
Една трета от членовете трябвало да са външни за съответната фирма или институция хора. Одиторите обаче питат каква е гаранцията за независимостта, след като може при тричленен одитен комитет един от тримата да е външен, а другите двама с мнозинство да вземат каквито им е угодно решения. Включително и това, дали го искат за партньор, или няма да го търпят само да им мъти водата. Та при това положение професионалистите предлагат в името на идеята за независимост две трети от членовете на одитните комитети да са външни, но за проверяваната организация.
Сбъркан е и статутът на звената за вътрешния одит. От една страна, те са длъжни да докладват на одитния комитет, но административно са подчинени на ръководството на структурата или на фирмата.
С промените се създава едно облекчение за общините. От години по места са предвидени щатове за одитори, но на тези длъжности по правило не се назначават хора. По този начин се правят някакви икономии – от техните работни заплати, които се разпределят измежду общинските чиновници като допълнително материално стимулиране, като бонуси или премиални. Общинарите се жалват, че е така, защото не могат да намерят кадри. Законодателят пък дори в мотивите си посочва, че има 52 незаети такива места в общините и 81 – в министерствата. Затова вносителите предлагат в новия закон да се запише, че две и повече общини могат да имат общо звено за вътрешен одит. Така щяло да е и по-евтино.
Тезата въобще не издържа в практиката, смятат одиторите. Икономията от заплати ще докара най-много повърхностен одит и ще отвори вратите за още по-големи далавери на местните феодали. Ще стане пълен хаос, пророкуват одитори.
Йордан Карабинов, председател на управителния съвет на Института на вътрешните одитори в България:
"Имаме официално становище по предложените промени, което сме изпратили до финансовия министър Владислав Горанов. Много важно за нас е да помогнем да се разбере, че някои идеи са погрешни, като цитираме примери от нашата практика.
Смятаме, че в хипотезата, при която две трети от одитния комитет ще са лица, намиращи се в служебни правоотношения с проверяваната организация, ще създаде реален риск от поставянето на вътрешния одит в зависимост и донякъде ще обезсили принципите за независимост и обективност. Например при одитен комитет от седем членове (с председател), петима от тях ще са от съответната организация (директори на ключови дирекции например) и ще имат възможност да окажат влияние върху планирането и докладването на дейността по вътрешен одит.
За осигуряване на максимална независимост на одитните комитети те трябва да са съставени от независими от оперативното управление лица. Смятаме, че, с оглед на спецификата на управленската структура на организациите от публичния сектор, е почти невъзможно такива лица да бъдат вътрешни за организацията. Ако не е възможно техният състав да е изцяло от външни за организацията лица, то поне 2/3 трябва да са такива. В Закона за независимия финансов одит има изричен ограничителен текст, съгласно който в състава на одитния комитет на предприятията, извършващи дейност от обществен интерес, не могат бъдат избирани: изпълнителните директори; членове на управителните органи на юридическото лице; лица, намиращи се в трудови правоотношения с юридическото лице.
В публичния сектор в развитите страни се прилагат два основни подхода:
– одитният комитет е съставен или от лица, външни за организацията, и тогава е по-скоро нещо като "граждански съвет" към съответната организация, или е съставен от политически лица, но те не взимат реално участие в административно-финансовото управление на съответната организация – то е възложено на административен ръководител, а политическите лица само формират политиката, която ще бъде следвана (това решение е може би по-неподходящо за условията у нас, доколкото изисква цялостна промяна на държавното и местното управление).
