Ремонтът на конституцията тръгна. В сряда (2 септември) вторият, окастрен вариант на промените в основния закон бе приет на първо четене от нарочна комисия в парламента. Десет от членовете й бяха "за", двама "против" (от БСП и АБВ). Така "историческият компромис", постигнат в навечерието на лятната ваканция на Народното събрание, вече може да влезе за обсъждане и в пленарната му зала.
Да припомним, че промяната, за която се споразумяха и под която се подписаха 180 депутати от шест партии, всъщност предвижда само разделяне на ВСС на две колегии, засилване на правомощията на Инспектората на ВСС и възможност Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд. Но не при нарушаване на който и да е текст от конституцията, а само ако са погазени основни права на гражданите – правото на живот, на свобода, сдружаване, равно третиране и други.
Какво може да очакваме оттук-нататък?
По време на обсъждането стана ясно, че управляващите имат амбицията да "приключат" с промените на конституцията до края на септември, за да може по-бързичко да се "отпушат" и далеч по-важните и съществени за системата изменения в Закона за съдебната власт.
В същото време обаче хората от Реформаторския блок вече обявиха, че между първото и второто четене на проекта за промени в конституцията ще направят нови предложения за още реформи. "Уповавам се на законодателната процедура, която предполага между първо и второ четене да можем да добавяме нови предложения и да тръгнем към радикална съдебна реформа. Обществото иска не да махаме, а да добавяме конституционни промени", заяви Димитър Делчев от РБ по време на обсъждането на проекта от временната парламентарна комисия.
Сигурно е например, че ще бъде направен опит за "реанимиране" на идеята да се премахне тайното гласуване при кадрови решения във ВСС, срещу която най-отчетливо се обяви ДПС. Ясно е, че със своите 23 гласа в парламента реформаторите не могат да разчитат на какъвто и да било успех. Но пък въпросът е дали тяхното "непокорство" и излизането извън рамката на "историческия компромис" няма да разсъхне разбирателството между ГЕРБ и ДПС? И дали не би се стигнало дотам да пропадне целият "исторически" осакатен вариант за реформа?
Очаква се и решението на Конституционния съд, който е насрочил за 17 септември заседанието си по поисканото по настояване на ДПС тълкуване дали разделянето на ВСС на две отделни колегии изобщо е възможно. Неотдавна стана ясно, че съдията-докладчик по делото Румен Ненков е определил, че питането е недопустимо. Дали това ще е становището и на останалите съдии в КС обаче ще стане ясно на 17.
"Има данни, че КС би могъл да изрази становище преди второто четене по този законопроект, това ще даде възможност да съобразим виждането на конституционната практика по настоящия законопроект", обяви Данаил Кирилов от ГЕРБ. С какви данни разполага Кирилов и на какво се опира предположението му какво ще е бъдещото становище на КС може само да се гадае. Поне до 17, когато ще стане ясно дали изобщо въпросът за промените ще се разглежда по същество, или просто ще бъде "отсвирен" като недопустим.
Вариантите в момента всъщност са много. Ако на 17 септември КС откаже да разглежда въпроса дали разделянето на ВСС противоречи на конституцията, или не, на практика ще остави депутатите сами да си чупят главите и да решават дали да приемат, или да не приемат предлаганите промени. Тук възможните следствия са две: или политиците да се уплашат и да дадат заден ход, или все пак да ги гласуват. По-вероятно е да изберат втория вариант.
Ако КС обаче допусне делото за разглеждане по същество, това може напълно да блокира процеса по приемането на поправките в конституцията. Конституционният съд няма срокове, които да го пришпорват да се произнесе, и решението може да се забави с месеци. Тогава обаче ще започне друго чудене: дали депутатите трябва да изчакат произнасянето на КС, или не? А това може да доведе до окончателно сбогуване дори и с това твърде окастрено предложение за поправки в конституцията.
Да речем, че политиците проявят чутовно юначество и въпреки неяснотите приемат промените. Следват пак два варианта.
Първият включва дежурните гръмогласни заклинания за светло бъдеще, фанфари, шампанско и усмивки пред камерите. Промените са факт и всички са доволни от това.
Другата хипотеза обаче изглежда далеч по-апокалиптична, защото стъпва на въпроса: ами ако Конституционният съд все пак каже, че разделянето на ВСС противоречи на основния закон? Независимо по чие питане, но след празничните фанфари? Защото не бива да забравяме, че съществува и възможността КС да оспори някои от вече приетите промени. Опозицията на "историческия компромис" в лицето на БСП и АБВ събира 48 депутати – точно толкова са достатъчни, за да бъде сезиран Конституционният съд. А ако депутатската атака се провали, главният прокурор също може да сезира КС.
Но и тук има варианти: Например КС може да реши и да смекчи "твърдостта" си в прословутото си решение от 2003 г., според което всяка промяна в съществуването, организацията, условията, начина на формиране и мандата на конституционно установените органи, между които е и ВСС, може да се прави само от Велико народно събрание. И може да допусне промените. А това би развързало ръцете на депутатите за далеч по-сериозни и радикални промени в съдебната власт по-нататък.
Резилът ще е пълен обаче, ако КС каже: да, промените са противоконституционни. Макар че за утешение може да послужи фактът, че такова чудо се е случвало и преди.
Но всъщност не това е истински важното. Защото най-големият въпрос ще дойде, когато промените в конституцията бъдат триумфално гласувани, никой не ги оспори и те влязат в сила. Тогава някой все пак ще трябва да прилага новите правила. А КОЙ ще е това?!
Без подкрепата на АБВ поправките зациклят
Оттеглянето на подкрепата на АБВ, която бе сред вносителите на проекта с промени в конституцията, може да има твърде важни последствия. Така се губи мнозинството от 180 гласа, с които проектът да мине "по бързата процедура" и наистина да бъде приет още през септември. Ако не се съберат заветните 180 гласа, процедурата за приемане на поправки в конституцията става далеч по-тромава и ще отнеме минимум още два или три месеца.
"Убедени сме в необходимостта от провеждането на задълбочена и цялостна реформа, затова и символично подкрепихме новия проект. Но още тогава заявихме, че запазваме особените си позиции за разделянето на ВСС и разпределението на квотите в отделните колегии. Притеснително обаче е, че отново бързаме с обсъждането, без да има произнасяне на Конституционния съд. Освен това са постъпили няколко становища от държавни институции по повод проекта, в които не се пестят критики по съществото на предлаганите текстове. Категорично не споделяме подхода, с който се провежда реформата", разясни от името на АБВ депутатът Лъчезар Никифоров.
Ако АБВ не подкрепи проекта в пленарната зала, ще се стигне до отлагане във времето, което обаче подозрително съвпада с местните избори. И това подхранва подозренията, че в АБВ се страхуват да дразнят избирателите си, които са с леви убеждения и в партията няма как да не се съобразяват с това точно преди вота.
