Ползването на специални разузнавателни средства набира скорост, но няма данни това да повишава ефективността на правоохранителните структури. Това поясни вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова по време на петъчния парламентарен контрол. През първите шест месеца на годината структурите на вътрешното ведомство са направили 1096 такива искания, но съдът не е дал съгласие за 131 от тях. А за цялата 2014 г. исканията са 1265 с 21 отказа. При това ръстът на подслушването е вероятно доста по-голям, тъй като в статистиката за шестмесечието незнайно защо не са включени исканията, отправени от ГДБОП, нито отказите по тях. Не са включени в "статистиката" и случаите, когато прилагането на СРС е поискано от прокуратурата. По закон това става при образуване на досъдебно производство.
Бъчварова заяви, че причините за отказите са различни, но посочи най-типичните. Най-често причината е липсата на достатъчно данни за престъпления. Обикновено съдът преценява, че липсват данни за умишлено престъпление, заявленията не са достатъчно аргументирани или са неправилно изписани. В МВР вече имало изготвен правилник за прилагане на специални разузнавателни средства, съгласуван с прокуратурата и с бюрото за контрол на прилагането на спецсредствата. Непрекъснато се провеждали и обучения на служители с цел да се повиши компетентността им. Досега е обучен само ръководният състав – 75 директори и заместник -директори на главни областни дирекции, както и 33-ма ръководители на териториални дирекции и самостоятелни териториални отдели на ДАНС. Целта е обаче в рамките на настоящата година всички служители на ведомството, имащи право да искат прилагане на СРС, да преминат съответния курс в Академията на МВР. Бъчварова поясни, че общият брой държавни служители, които имат такива правомощия съгласно Закона за специалните разузнавателни средства, възлиза на 4300 души.
