Споразумението между САЩ и ЕС за данните на пътниците има дълга история. Първото такова споразумение е сключено през 2004 г., но е анулирано по решение на Европейския парламент. То е заменено с временен регламент през 2006 година. През юли 2007 г. Еврокомисията сключи окончателно споразумение, но евродепутатите приеха резолюция, с която отложиха гласуването и поискаха то да бъде предоговорено. Оттогава споразумението се прилага временно. Преговорите за сега действащото започват през 2010 година. Документът е парафиран от Еврокомисията, приет е от Съвета на ЕС.
През 2010 г. евродепутатите приеха единодушно 10 условия. Най-важното от тях е PNR данни да се използват само за борба с тероризъм и сериозна международна престъпност. Освен това Европарламентът препоръча данните да не се използват за разработване на бази с информация и на профили, резултатите от разследванията веднага да се споделят със съответните европейски и национални власти и да се изработи подходящ механизъм за независим преглед и за съдебен надзор.
В същото време ЕС се зае със задачата PNR-контролът да обхване всички клиенти на авиокомпании в съюза. Според Еврокомисията е наложително в Европа да се въведе задължение всички въздушни превозвачи да подават информация за всички пътници по маршрути между държавите членки и трети държави, която да събира специално обособено за целта звено. "Предложението за директива на ЕС за PNR данните представлява важен елемент от политиката на ЕС за сигурността", заяви предишният еврокомисар по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом при представянето на проекта.
Директивата включва редица ограничения за прехвърлянето, обработването и съхранението на PNR данни с цел защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на пътниците.
- Директивата забранява събирането и използването на чувствителни данни.
- PNR данните могат да се съхраняват само пет години, а след 30-дневен срок трябва да стават анонимни.
- От държавите членки се изисква да създадат единно звено за обработването и защитата на данните (звено за данните на пътниците), като всички действия по обработването на PNR данните трябва да се записват и документират от това звено.
- Държавите членки трябва да гарантират, че пътниците са добре информирани за събирането на PNR данни и за своите права.
- Решенията, които пораждат неблагоприятни правни последици за дадено лице или сериозно го засягат, не могат да имат като единствено основание автоматизираното обработване на PNR данни.
- Прехвърлянето на PNR данни на трети държави може да става единствено при много ограничени обстоятелства и по преценка за всеки отделен случай.
