Ретроспекцията понякога е досадно занятие, но често може да е и много полезна. Защото дава възможност за по-неутрална и обективна оценка на определени събития и факти от дистанцията на времето. Затова е добре периодично да подлагаме на нов анализ данните и обстоятелствата, свързани с фалита на Корпоративна банка. В случая става дума за извършените през периода на специалния надзор в нея цесии и прихващания на нейни вземания и задължения. Да напомним, че депутатите от Временната парламентарна комисия, която обследваше действията на надзорните органи в КТБ, квалифицираха в доклада си банката като пирамида. И ще говорим за същите онези цесии и прихващания, които депутатите окачествиха като най-голямото финансово зло. Те предприеха и законодателни промени за обезсилването им, защото чрез тези финансови схеми някои кредитори тарикати си осигурявали предимство, пререждали други кредитори и по този начин нарушавали правата им.
Налага се за кратко да се върнем на нещо, което вече коментирахме по повод на въпроса за пирамидата. Официалните документи показват, че оприличаваната на древния фараонски строеж КТБ е имала международно признати кредитори като германската "Комерцбанк" и френската "Сосиете Женерал", както и държавната "Българска банка за развитие". Те са работили с нея по финансови програми за кредитиране на експорта на български фирми и на малките и средните предприятия у нас. А пирамидата на свой ред им е давала обезпечения – в това число и в български държавни ценни книжа.
От публикуваните данни се видя, че същата тази пирамида е предоставяла заеми и срещу обезпечения с големи имоти. А сега, като преглеждаме по-подробно доклада на Временната парламентарна комисия, виждаме, че в него подробно са описани данни, според които голям брой взаимни фондове също са инвестирали парите си в КТБ. В това число влизат и фондове на едни от най-големите банки в страната – като "Банка ДСК" например. Трудно е за вярване, че те имат склонност да работят с пирамиди. По-скоро, за разлика от депутатите, не са смятали КТБ за такъв финансов паразит.
За да стане ясно за какво точно става дума, нека да напомним за широката публика
що е то взаимен фонд
В официалните документи на Комисията за финансов надзор тези финансови структури се наричат Колективни инвестиционни схеми. Това са специално създадени дружества, които събират пари от инвеститори, в това число и от граждани, и ги инвестират в определен вид финансови продукти и услуги – депозити в банки, сделки с валута, в български и чуждестранни държавни ценни книжа, в корпоративни облигации и акции на наши и чуждестранни компании. Въпросните финансови структури инвестират, като залагат включително на движенията на борсовите индекси и на котировките на борсовите стоки като памук, петрол, пшеница, соя и т.н. Лицата, които участват в тези колективни инвестиционни схеми, закупуват техни дялове или акции и печелят от цената им. А тя се определя от печалбата, която колективните инвестиционни схеми получават срещу своите инвестиции, направени с парите на клиентите им. Казано по друг начин, хората и фирмите, които се чувстват дискомфортно на финансовите пазари, но искат да печелят от тях, поверяват парите си на специалистите, естествено, съзнавайки, че както могат да спечелят, така могат и да загубят от това свое начинание. По принцип колективните инвестиционни схеми са три вида – нискорискови (където и опасността от загуби, но и доходите са малки), балансирани и високорискови.
Тъй като този пазар у нас не е много развит, дружествата, които управляват парите на колективните инвестиционни схеми,
внимават да не търпят загуби
и в същото време да осигуряват на клиентите си по-висок доход от този, който получават по депозитите в банките. Та точно такива компании са доверили част от събраните пари на клиентите си на Корпоративна банка. Важен момент тук е, че според Закона за гарантиране на влоговете депозитите, които правят въпросните дружества, не се ползват с гаранция, тъй като те са небанкови финансови институции. Същото правило между другото важи и за застрахователните, и за пенсионноосигурителните компании, както и за фирмите за бързо кредитиране. Правим това пространно обяснение, за да посочим, че мениджърите на всички тези компании не са оценявали КТБ като рисков партньор. Тъй като колективните инвестиционни схеми се управляват от професионалисти във финансовите сделки, нито едно дружество не би си дало парите в КТБ, ако я смяташе за пирамида. А около двадесет подобни финансови структури са направили депозити там. И тъй като наистина се управляват от професионалисти, след затварянето на КТБ са успели да извадят почти всичките си пари – благодарение на
обруганите от депутатите цесии
И на извършените на тяхната основа прихващания. Банкери, управляващи кредитни институции, които имат и взаимни фондове, депозирали пари в КТБ, обясниха, че не са ги изтеглили от там, защото са се доверили на лансираната в началото версия, че КТБ ще бъде преструктурирана и спасена. Но уви – когато финансистите се предоверят на политиците, загубата е в кърпа вързана. Имаше и такива, които още в самото начало са били скептични спрямо всякакви клетви за спасяване и са си направили цесиите. И то не за да ощетят останалите кредитори на КТБ, както ги обвиниха, а за да защитят интересите на собствените си инвеститори. С други думи, са действали "с грижата на добри стопани", както повелява законът. В доклада на КФН се посочват множество такива случаи. Ето някои от тях:
"Аркус Асетс мениджмънт"
управлява взаимните фондове "Аркус Балансиран фонд" и "Аркус динамичен". То е притежавало депозит от 279.22 хил. лв. в КТБ. Сумата е била 24.7% от активите му. Самото управляващо дружество, както и двата му фонда прехвърлят възмездно на оръжейната фирма "Аркус" чрез договори за цесии свои депозити в КТБ за общо 571 хил. лева. На свой ред оръжейната фирма прави изявление пред квесторите на банката, че иска с придобитите от взаимните фондове депозити да бъдат намалени задълженията й към КТБ. Благодарение на цялата тази операция двата взаимни фонда не само са запазили размера на капиталите си над изискуемия минимум, но и са увеличили пазарната стойност на дяловете си. Което означава, че са спасили и дори са увеличили стойността на парите на инвеститорите си.
По същия начин са постъпили и петте взаимни фонда, управлявани от
"Астра Асетс Мениджмънт"
Там общата сума на извършените цесии е около 1.9 млн. евро. Депозитите са изкупени от дружество "Дунарит" с около 20% отстъпка от първоначалната им стойност – главница плюс натрупани лихви. Заради тази отстъпка обаче цената на дяловете на петте взаимни фонда естествено намалява. Но както се констатира и в доклада на КФН, намалението е напълно приемливо пред перспективата фондовете да загубят всичките си вложени пари в КТБ.
Около 600 хил. лв. чрез цесии са спасили и взаимните фондове, управлявани от
"Компас Инвест"
Те са продали депозитите си на "Бългериън еруейз". Естествено, и тук не е минало без отстъпки, които варират между 23 и 27 процента. Самото управляващо дружество също прави при сключването на договора за цесия около 30% отстъпка по депозита си. И в този случай докладът на КФН изрично посочва, че независимо от тези отстъпки сделките не ощетяват клиентите на фондовете, защото алтернативата е била те да загубят всичките си пари в КТБ. Важно е също, че независимо от направените отстъпки, в края на 2014-а фондовете са отбелязали добри финансови резултати, а стойността на дяловете им или не се променила, или се е увеличила.
"ДСК управление на активи"
пък е подходило още по-отговорно към няколкото взаимни фонда, които управлява, и съответно към хората, които са инвестирали парите си в тях. Дружеството е изкупило депозитите на ръководените от него взаимни фондове на обща сума 19.36 млн. лева. След това сключва договор за цесия с трето лице, което не се споменава в доклада на КФН, като му продава с отстъпка от 25% изкупените от взаимните фондове депозити. Така взаимните фондове и инвестиралите в тях не понасят загуби.
Подобни сделки според доклада на КФН са сключили също управляващите дружества "Съгласие Асет Мениджмънт", "Ти Би Ай Асет Мениджмънт", "Карол Капитал Мениджмънт", "Елана Фонд Мениджмънт", "Алфа Асет Мениджмънт" и други. Така мениджърите им са спасявали парите на инвеститорите си. Което не само не е лошо, а дори е похвална загриженост за интересите на клиентите. Но вече казахме, че българските политици заклеймиха тези сделки като престъпление към останалите кредитори. Вероятно в някои случаи упреците ще се окажат основателни. Но както винаги управниците първо рязаха, а ще мерят после. А конкретните случаи, които описахме, поставят болезнен въпрос: какво ще стане, ако всички тези цесии и прихващания бъдат атакувани в съда и развалени. Накратко – финансовото състояние на управляващите дружества и на ръководените от тях взаимни фондове може да бъде критично разклатено, хората, които са инвестирали пари в тях, ще могат да понесат сериозни щети.
