Щатската валута е надценена и е малко вероятно да увеличи ръста си към еврото и към японската йена. Освен ако Федералният резерв не повиши лихвите повече от един път, твърди Джеймс Куоук – шеф на валутния отдел на инвестиционната компания "Амунди асет мениджмънт", която управлява активи за 1 трлн. щ. долара. По сметки на финансиста от гледна точка на покупателната си мощ (която ОИСР използва при сравнителните си анализи) зелените пари са надценени с около 14% към единната европейска валута и с 12% към японската йена. Освен това, според експертите, в цената на американския долар вече е отчетено поне едно лихвено повишение от 0.25 процента. Така че когато то стане факт, едва ли ще има особена промяна на валутните котировки.
Мнението на "Амунди" контрастира рязко със становището на валутните анализатори на "Голдмън Сакс груп", които очакват еврото да загуби още 10 цента. Причината са амбициите на Европейската централна банка да повиши паричните стимули за икономиката на еврозоната (респ. да отслаби единната европейска валута), за да качи инфлацията до целевото равнище от 2% годишно. Японските пари пък ще поевтинеят до 130 йени за един щатски долар през 2016-а, защото председателят на "Бенк ъф Джъпен" Харухико Курода подготвя нова порция парични стимули. Кани се да ги обяви през октомври. Усреднената прогноза на валутни експерти от различни финансови институции е съотношението 1.07 щ. долара за едно евро и 125 йени за долар до края на 2015-а.
Същевременно американската парична единица остава подценена в сравнение с повечето си азиатски конкуренти, смята Куоук. С най-слаби резултати към долара след девалвацията на китайския юан на 11 август са валутите на Малайзия, Индонезия и Тайван. Именно обезценката на юана, според Куоук, е извадила на светло проблема за необосновано скъпите парични единици на повечето азиатски икономики.
Анализатори на английската "Барклейз" пък посочват, че няколко развити държави трябва да продължат да обезценяват валутите си, за да компенсират краха на цените на борсовите стоки. Това са Австралия, Канада, Норвегия и Нова Зеландия, за които експертите твърдят, че са жертва на "пандемия на холандската болест по време на последния ценови бум на суровините". * В случая с четирите изброени страни ръстът на цените на суровините е оказал възходящ натиск върху паричните им единици и е предизвикал спад на промишлените им сектори поради загуба на конкурентна мощ заради високите обменни курсове. Голяма част от работната сила се е прехвърлила от промишлеността към добива на природни богатства. Което е типичното движение към местата с по-висока производителност и съответно с по-високи заплати. И съответно към по-висока доходност на капитала.
В момента е в ход обратният процес, при който цените на суровините падат ударно и работната сила и капиталите трябва да се пренасочат към другите икономически области. А това може да стане по-безболезнено чрез съществен спад на националните валути спрямо щатската. Обезценяването вече е започнало, но не е достатъчно.
Според експертите на "Барклейз" най-засегнат от поскъпването на националната валута е промишленият сектор на Канада, следват го тези в Нова Зеландия, в Австралия и в Норвегия. Тя обаче е "имунизирана" до голяма степен срещу холандското заболяване благодарение на държавния си фонд, в който има около 880 млрд. щ. долара и не се нуждае от прекалени валутни корекции. Подобен е и случаят с Канада, където ударът върху индустриалния сектор се компенсира до голяма степен от гъвкавия пазар на труда и от ниския публичен дълг. За разлика от тях, Австралия и Нова Зеландия се нуждаят от по-нататъшно поевтиняване на валутите им, за да се оправят от "холандската болест". Поради това експертите на "Барклейз" препоръчват на валутните търговци "да скъсяват" позициите си (да продават) в австралийски и новозеландски долари към зелените пари.
*Бел. ред. – Терминът "холандска болест" е измислен от списание "Иконъмист" през 1977-а, за да се опише спадът на производствения сектор в Холандия след откриването на голямото находище от природен газ до Гронинген през 1959-а. В икономическите анализи с него се описва връзката между растежа на определен стопански сектор – примерно на природните богатства и предизвикания от него спад в други области, примерно селското стопанство или в промишлеността.
