Подобно на йената, единната европейска валута се засилва в моментите, когато инвеститорите търсят спасително убежище за парите си. Колебанията на двете валути към щатския долар са изключително сходни – и по форма, и по посока – от началото на финансовата криза през 2007-а. Това е доказателство, че въпреки сходните предизвикателства пред стопанствата на Япония и на еврозоната – от несигурния растеж до застаряващото население – силните им търговски позиции означават, че те не трябва да разчитат на чуждестранен капитал, за да финансират дефицитите си. Нещо повече, текущите сметки и на еврорегиона, и на Япония отчитат излишък, което прави валутите им по-малко уязвими към отлива на капитали. Което пък опровергава всички обосновки на най-добрите и най-умните пазарни играчи, които отдавна чакат паритет между американската и единната европейска валути.
Поредната илюстрация за "близките отношения" между еврото и йената се случи на 23 септември (сряда), когато двете парични единици реагираха по сходен начин на новината за спада на производствената активност в Китай до най-ниското й за последните шест години и половина равнище. Това предизвика масови разпродажби на азиатски ценни книжа. Еврото отчете най-мощния си ръст към щатския долар от почти цент и половина (от 1.1105 до близо 1.13 щ. долара за едно евро), а йената за кратко се изкачи до най-силната си за тази седмица котировка към зелените пари (от доста под 120 йени за долар).
Това поведение на единната европейска валута определено дразни Европейската централна банка, която по никакъв начин не би искала високи цени. А те неминуемо ще се случат при нов ръст на риска и на бягащите от него субекти. Не трябва да се забравя и още един ключов факт – почти нулевите лихвени проценти и на еврозоната, и на Япония. И твърдото намерение на централните им банки да осигурят още парични стимули на местните икономики. С други думи – да продължат да печатат пари. Тази прилика също позволи на еврото да влезе в една от традиционните роли на йената – да бъде използвано за валута, финансираща сделките carry trades. Да припомним, че при тях инвеститорите вземат евтини заеми в една валута и влагат получените пари в активи с по-високи доходи на други места по света. Закриването на тези позиции след сътресенията на развиващите се пазари покрай девалвацията на китайския юан и забавянето на китайския растеж доведоха до покупки на евро, което също подкрепи европейските пари.
Въпреки засилването на еврото френската "Сосиете женерал" е сред намаляващия брой на банките, чиито мениджъри все още смятат, че единната европейска валута ще постигне паритет с американската и това ще стане до края на първото тримесечие на 2016-а. Германската "Комерцбанк" прогнозира 1.05 щ. долара за едно евро през този период.
Андреас Кьониг от инвестиционната компания "Пайъниър инвестмънтс" пък се пита докога ще се запази положителната корелация (от 0.6%) между европейската и японската валута. Според Кьониг еврото не е спасително убежище, а изглежда такова заради широкото му използване в споменатите сделки carry trades. А това е важно уточнение, защото означава, че връзката между еврото и активите с по-висок риск ще намалее при закриването на тези позиции.
У нас
междубанковият валутен пазар през кратката работна седмица беше много активен. Валутният оборот през всеки от работните дни надхвърляше 3 млрд. евро (6 млрд. лв.). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
