Престъпленията срещу държавния бюджет остават най-честият източник за изпиране на пари у нас, сочи доклад на ДАНС. Запазва се тенденцията престъпленията срещу фиска да остават основни предикатни престъпления за изпирането на пари. Сред тях най-висок дял имат измамите с ДДС, са установили в агенцията през 2014 година. Сравнително новото е, че този вид схеми вече се превръщат в транснационални. През първото шестмесечие на миналата година агентите констатират, че все по-често в ДДС-измамите участват чужденци. Повечето обикновено са румънски граждани с нисък социален статус, които се използват като подставени лица в далаверите с ДДС.
Друга тенденция е български граждани да регистрират фирми в страни от ЕС. Това се прави най-често в Полша, Словакия, Чехия, Литва и Латвия. Тези юридически лица се използват като "буфери". През 2014 г. ДАНС стига и до извода, че предпочитан способ в схемите за ДДС-измами е включването на офшорни компании, които от своя страна откриват банкови сметки в страни с висок законов праг за преодоляване на банковата или данъчната тайни. Офшорните компании са удобни, тъй като установяването на техните действителни собственици е затруднено – търговските дружества се регистрират от т.нар. регистриращи агенти, а законодателството на съответните юрисдикции не гарантира достъп до подобна информация, се казва в анализа на ДАНС.
Популярни са и схемите за изпиране на пари, придобити от компютърни престъпления. На територията на страната действат организирани престъпни групи, чиято цел е изпиране на средства, придобити именно от phishing frauds. Друг популярен способ за извършване на компютърни престъпления е т.нар. фарминг – измама, при която се променя IP адресът на търсения от даден потребител сайт, за да се пренасочва трафикът от определен уебсайт към друг, който е негово копие, с цел да бъдат откраднати лични данни.
Агентите все по-често попадат на т.нар. social engineering fraud – измами, които са свързани с атаки спрямо персонална информация (телефони, e-mail и други средства за обмен на информация се атакуват и придобитата информация се използва за кражби на средства). Social engineering frauds не са свързани с използване на нови технологии, а по-скоро с опити за модифициране на човешко поведение чрез манипулиране и невярно представяне. При извършване на подобен тип измами обикновено се цели директен достъп до лицата – обект на измама. Основно това са чуждестранни граждани. Но измамите се извършват и на територията на чужда държава, а средствата се “разслояват” в България. Най-новите международни тенденции са свързани дори с измами, при които лице се представя за държавен служител и иска предоставяне на лични данни, които впоследствие използва за извършване на измама. Друг пример са опитите за получаване на достъп до лични данни на клиенти на банка чрез манипулиране на банков служител.
Очертава се все по-плътно и тенденцията към изграждане на схеми за изпиране на пари с използване на страната като транзитна дестинация за извършване на сложни и многоходови банкови операции. В по-голяма част от случаите става дума за преводи с основания "заем" или "връщане на заем". Установени са и случаи на опити за извършване на банкови измами за големи суми чрез издаване на банкови гаранции на високи стойности, както и чрез използване на акредитиви, стендбай акредитиви и други, се посочва още в доклада на ДАНС.
Най-новото обаче е активи с неустановен произход да се "препират" чрез използването на различни видове финансови инструменти, включително и чрез инвестиране в държавни ценни книжа (ДЦК) от лица, които желаят да придобият българско гражданство и чиито доходи не са установени. ДАНС предупреждава, че електронните валути също носят рискове. У нас няма законова регулация за използването на биткойни като разплащателно средство и по тази причина тази криптовалута представлява сериозен риск.
