"Това е в кърпа вързано", казва народът, когато нещо е безусловно сигурно. За развързана кърпа няма поговорка. Но като че ли предстои да бъде измислена. Проглушиха ни ушите с огромния излишък в бюджета, който сме натрупали. Но би било чудо за българската политическа действителност в изборната година той да остане непокътнат.
Добрата новина е, че в края на август се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) да е излишък в размер на 601 млн. лева. Ръкоплясканията ще са за Министерството на финансите – поне на база на предварителни данни и оценки.
Чиновниците от финансовото донякъде имат право на това. За сравнение – за същия период на предходната година бе отчетен дефицит по КФП в размер на 1.3 млрд. лева. Това, както и да го гледате, прави разлика от почти 2 млрд. лева. Като относителен дял в БВП бюджетната позиция се подобрява с 2 пункта, а като абсолютна стойност – намалява с над 600 млн. лева. И по-високите приходи си остават основният фактор за подобрението в бюджетната позиция към края на август, обясняват от Министерството на финансите.
Но в. "БАНКЕРЪ" забеляза нездравия хастар на този оптимизъм. Абсолютните числа носят позитивна окраска, но трендът след първото тримесечие на тази година никак не е позитивен. Дори чак до май приходите в бюджета са надвишавали разходите, с изключение на февруари, когато е имало месечен дефицит.
След май само за два месеца са направени огромни дефицити – за юни близо 100 млн. лв., а за юли – около 200 млн. лева. Попитахме икономисти какво прозира зад бляскавото бъдеще, което ни чертаят. Румен Гълъбинов смята следното: "Излишъкът за първите пет месеца от над 1 млрд. лв. намаля до 890 млн. лв. през юни, до 790 млн. лв. през юли и до 600 млн. лв. към края на август. Правителството се хвали с преизпълнение на приходите, но едновременно с това има месечни дефицити, защото разходите се увеличават ускорено.
През второто полугодие месечните бюджетни дефицити ще продължат да растат. Причините са в харчовете за недофинансираното пенсионно и здравно осигуряване, а също за образованието и науката, както и разходите по наближаващите избори." Според Гълъбинов е доста спорно дали въобще страната ще завърши годината с излишък.
В Министерството на финансите вече не са така убедени, че излишъкът е в кърпа вързан. Май кърпата се развързва предизборно. Министър Владислав Горанов силно се надява голямата част от преизпълнението да отиде за намаление на дефицита – беше предвидено той да спадне спрямо миналата година – от 3.7% на 3 на сто. Но веднага се презастрахова, че вече са се очертали и някои проблеми, най-вече свързани с европейските средства. „До края на тази година трябва да бъдат извършени всички плащания по проекти, които се изпълняват в сегашния програмен период. Това крие потенциални рискове – най-вече да се появи необходимост за осигуряване на допълнителен ресурс за авансово финансиране на тези ускорени плащания, особено през втората половина на годината", казва министърът.
Калоян Стайков от Института за пазарна икономика по особено красноречив начин допълни казаното от министъра. „Програмното бюджетиране е по-скоро бързо забравен административен кошмар, отколкото водещ принцип на разходната политика“, каза той. (При него за парите от бюджета се състезават програми, а не субекти.) Според Стайков, след като похарчи допълнителните средства, администрацията ще си спомни и че всъщност има редица планирани разходи за годината, които просто са отложени за втората ѝ половина. По този начин хем ще се изпълни програмата за разходите, хем… определени ведомства ще получат допълнително средства, хем няма да има реформи.
Междувременно държавата ще продължи да трупа дългове, всяко следващо правителство ще се оправдава с предходното, а накрая, както винаги се случва, сметката ще я платят данъкоплатците.
В този смисъл Стайков отделя няколко възможни опасности. Притеснение буди изоставането по перо "други разходи", като например субсидиите. Отпуснатите суми през 2015 г. по план трябва да са с около 10 млн. лв. по-малко в сравнение с миналата година, но за първите шест месеца те са по-малко с около 60 млн. лева. Същото може да се каже и за предоставените трансфери от държавния бюджет. До юни са отпуснати 48% от предвидените трансфери, докато за същия период на миналата година изпълнението е близо 50 на сто. Наваксването предстои, смята икономистът.
Най-погрешното нещо, което може да се прави с излишъка, е правителството да продължава да не взема ясно и еднозначно решение какво ще прави с преизпълнението на данъчните приходи. Излишъкът може много бързо да потъне в плаващите пясъци на популизма – случвало се е вече не един път.
„Под претекст, че има „много” на брой и силно недофинансирани сфери и в държавната администрация, всяко ведомство ще си поиска повече разходи, които обаче няма да са обвързани с нещо конкретно, а така, за „обезпечаване на дейност”, казва Стайков.
