Наследството от кредитния бум през 2007-а и 2008-а ще тежи върху банковите баланси цяло десетилетие. Прогнозата съвсем не е пресилена – потвърждават я търговете за недвижими имоти, които частни съдебни изпълнители продължават да обявяват по искане на банките кредиторки. За недоверчивите веднага вадим един пресен пример: до 10 ноември се приемат предложения на инвеститори за участие в публичната продажба на хотелски комплекс в Пампорово. Става дума за имот от 58.52 хил. кв. м, върху който стърчат четири недостроени отделни блока с обща разгърната площ от около 25.5 хил. кв. метра. Въпросният имот е собственост на фирма "Рейтън" АД, която го е заложила в полза на "Ти Би Ай Банк". А първоначалната цена, от която започва наддаването, е малко над 6.73 млн. лева. Дотук нищо необичайно. Такива случаи у нас – с лопата да ги ринеш.
Интересното е друго – откога е заемът и колко време банката не може да осребри полученото по него обезпечение. Става дума за ипотека на имот, която по всички регулативни регламенти се смята за едно от най-ликвидните обезпечения по банкови кредити след паричните средства и държавните ценни книжа. Ипотеките съдържат възможност – дори и по европейския надзорен регламент – да се намали значително рисковото тегло на обезпечените с тях кредити и да се намали обемът на провизиите, които банките заделят по тези заеми. Те се смятат за по-високоликвидно обезпечение дори от особените залози на предприятия или на техни вземания в полза на кредитора. Практиката обаче показва, че тези регулации са дълбоко погрешни в българската пазарна действителност.
Ипотеката за въпросния имот е дадена в полза на "Ти Би Ай Банк" още през 2007-а. Тогава, както мнозина ще си спомнят, всички хора с пари се бяха юрнали да строят хотели, търговски центрове и жилищни кооперации, комплекси. Банките обилно кредитираха целия този строителен балон и свързаните с него странични дейности. Сега близо едно десетилетие по-късно си плащат за това. Плащат си, като не получават приходи от дадените заеми, плащат си, принудени да правят разходи за провизии по тях, плащат си за съдия-изпълнители, плащат си за поддръжка и за охрана на заложените в тяхна полза имоти и имущество, което, както се вижда, трудно могат да продадат. Става дума за продажба, която да ги отърве от допълнителни загуби. Казано иначе, банките се стремят да намерят купувачи на заложените в тяхна полза обезпечения, които са готови да платят. Но не непременно цена, колкото е размерът на отпуснатия кредит, а поне покриваща разликата между сумата на заема и заделените от банката провизии. С други думи, ако кредитът е бил за 10 млн. лв., а заделените по него провизии са за 5 млн. лв., банката ще търси купувач за обезпечението, склонен да плати поне 5 млн. лв., за да излезе на нула. Иначе трябва да отчете загуба, която ще й дойде като допълнителна, освен онази, която вече е осчетоводена като разход за провизии. Ама трудно намира кандидати, склонни да платят за един или друг имот такава цена. Казваме всичко това, за да напомним, че обезпеченията по един заем не гарантират, че той ще бъде обслужван редовно и че защитават кредитора от загуби. А в конкретния случай с недостроения хотел в Пампорово има още един нюанс: сегашните собственици на "Ти Би Ай Банк" са наследили този лош заем, но трябва да теглят последствията от него. Той е отпуснат още по времето, когато банката беше собственост на словенската "Нова Люблянска Банка".
