"Не може само изпълнителната власт да се бори със сивата икономика, контрол трябва да правим и ние – от бизнеса, заяви председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Кирил Домусчиев при откриването на националната кампания "Бизнес на светло за по-добро бъдеще". По думите му над 30% е делът на сивата икономика у нас и той вреди не само на държавата и обществото, но и на предприемачите, тъй като изкривява конкуренцията. "Чрез тази национална кампания обединяваме всички заинтересовани страни, за да покажем нетолерантното си отношение към тази икономика", каза още Домусчиев.
Министърът на туризма Николина Ангелкова пък официално обяви, че секторът, който ръководи, е един от тези с най-висок дял на сивата икономика – над 50 на сто. През лятото, при акция "таен клиент", експертите на ведомството й са установили, че хотели, които отчитат заетост на една трета от легловата си база, на практика са били препълнени и без едно свободно място. "Ако туристическият бизнес излезе на светло, ще има достатъчно пари за инвестиции в инфраструктура, реклама, образование, кадри и съпътстващи дейности", обясни Ангелкова.
На свой ред министърът на финансите Владислав Горанов предупреди, че "ако не успеем да съберем това, което ни се полага като държава на база на законите, и продължим да толерираме сивата икономика, огромно предизвикателство през следващите години ще е дълговото бреме, което постоянно ще расте". По думите му е недопустимо да се приема с лека ръка факта всеки мандат да струва десетина процента от БВП под формата на нов дълг. Той припомни, че България е на второто място след Румъния по дял на сивия сектор, и съобщи, че през тази година при ръст на икономиката от 2% се отчитат 10% повече приходи в бюджета. "Това са 1.6 млрд. лв. повече приходи и 400 млн. лв. повече осигурителни вноски. Въпросът е къде са били до вчера тези пари?", зададе резонния въпрос Горанов.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров пресметна, че ако са верни изнесените проценти за дела на сивата икономика, около 25 млрд. лв. от брутния продукт не се облагат с данъци. Димитров поиска и промени в Закона за обществените поръчки, така че до тях да не се допускат работодатели със задължения към бюджета или към работниците – за неплатени заплати и осигуровки. "Все още средният осигурителен доход у нас е с 20% по-нисък от средната заплата, значи нещо сиво има още", допълни синдикалистът.
По време на дискусията стана ясно, че както работодателите, така и работниците приемат данъчната ни система по-скоро като добър модел. Но конкретно Пламен Димитров е раздвоен по тази тема: "Очевидно дори и ниските данъци – изтъкна той – не успяват да осветлят сивата икономика. Има три изключително важни мерки, които според нас трябва да се предприемат незабавно. На първо място е необходимо да бъдат минимизирани сивите потоци. Втората мярка е да предложим един нов проект, който да подпомогне 100-те най-големи национални компания да разпространят своите най-добри практики. И трето – където няма договаряне на заплатите, това да се случи."
