Най-богатите морски кметове
Стартът на една от една от най-ожесточените предизборни кампании – тази за местните избори през октомври, вече е даден. Обещания, стигащи почти до заклинания, валят от всички страни. Състезателите за финалния спринт към кметските столове правят опити да излъскат оцапания си имидж през годините. Повечето от тези, които управляват, от години пък се опитват да останат още един мандат на кметския стол. И едните, и другите обаче прикриват неистовия си мерак чрез високопарни слогани на кампанията си. Като например "Видими резултати за България", "Да сложим край на статуквото", "С ДПС за свободна и сигурна България" до… "Бялата лястовица се завръща". Но все пак избирателят е този, който не бива да забравя безспорната истина, че в челните позиции в класациите за корупция най-често попадат именно кметовете.
Ще си признае ли властта за калинките?
Преди избори се говорят много неща, които после бързо се забравят. Съвсем скоро ще видим дали в тази графа ще попадне и обещанието представители на частния бизнес да влязат в управлението на държавните енергийни дружества. Ясно е, че то бе дадено с идеята да се тушира напрежението сред големите работодатели, предизвикано от увеличената от 1 август такса "задължение към обществото" от 18.93 на 37.9 лв. за мегаватчас. Както и да се предотвратят планираните за края на септември улични протести.
"Нека колегите да видят какво се случва, нека още едни очи да гледат. Ако някъде има свръхразходи, ако някъде има ненужни разходи, нека те да бъдат тези, които ще ни помогнат да ги прекратим", заяви вицепремиерът Томислав Дончев. Нещо повече – бизнесът щял да има представителство и в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Депутатски заигравки със заплатите на УС на БНБ
Възнагражденията на управителя на БНБ и на членовете на управителния й съвет вече са известни. Както на предишните, така и на избраните наскоро. Преди празниците в свое официално съобщение БНБ оповести, че след изразено желание и декларирано съгласие от Иван Искров, Калин Христов и Димитър Костов Централната банка публикува информация за тяхното брутно средномесечно възнаграждение. То включва всички форми на основни и допълнителни възнаграждения преди облагане с данъци за периода от юли 2014 до юни 2015 година.
Според изнесените данни бившият вече гуверньор Иван Искров е получавал 16 546.05 лв., а подуправителите Калин Христов и Димитър Костов са вземали по 14 983.21 лева. Тук липсва информация за възнаграждението на бившия подуправител и шеф на управление "Банков надзор" Цветан Гунев. Но по думите му никой не го е търсил, за да му поиска съгласие данните за неговото възнаграждение да бъдат обявени. Но той има някои интересни виждания по темата, които сподели пред в. "БАНКЕРЪ" и които публикуваме отделно.
Мрачното наследство на лошите кредити
Наследството от кредитния бум през 2007-а и 2008-а ще тежи върху банковите баланси цяло десетилетие. Прогнозата съвсем не е пресилена – потвърждават я търговете за недвижими имоти, които частни съдебни изпълнители продължават да обявяват по искане на банките кредиторки. За недоверчивите веднага вадим един пресен пример: до 10 ноември се приемат предложения на инвеститори за участие в публичната продажба на хотелски комплекс в Пампорово. Става дума за имот от 58.52 хил. кв. м, върху който стърчат четири недостроени отделни блока с обща разгърната площ от около 25.5 хил. кв. метра. Въпросният имот е собственост на фирма "Рейтън" АД, която го е заложила в полза на "Ти Би Ай Банк". А първоначалната цена, от която започва наддаването, е малко над 6.73 млн. лева. Дотук нищо необичайно. Такива случаи у нас – с лопата да ги ринеш.
Интересното е друго – откога е заемът и колко време банката не може да осребри полученото по него обезпечение.
Стрелба на тъмно в игри с лекарства
Дори когато здравеопазването изглежда спокойно, мъртвото вълнение под повърхността му е толкова силно, че периодично завлича някой невнимателен "плувец". Тази седмица например подуправителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Димитър Петров се раздели с поста си и на негово място бе назначена юристката Иванка Кръстева. Според Петров раздялата е "по взаимно съгласие" заради непреодолими различия с политиката на кабинета в областта на лекарствата и болничната помощ. Но според запознати с делата на осигурителния фонд недоволството към експодуправителя от страна на висшестоящите е предизвикано главно заради дефицитите в публичните разходи за медикаменти. Ако при болниците положението, макар и временно, изглежда овладяно, то касата никак не може да се справи с предизвикателството да намали харчовете си за лекарства. По думите на заместник здравния министър д-р Бойко Пенков в проектоотчета за изпълнението на бюджета на институцията за шестмесечието очакваният недостиг е 72 млн. лв. и той идва точно от преразходите за хапчета.
