Въпреки многократните заклинания за прозрачност в действията на държавата по фалита на Корпоративна търговска банка, те продължават да… тънат в мъгла. Близо половин година след обявяването на банката в несъстоятелност обществено достъпната информация за това което става е практически нулева. В резултат производството, в което трябва да бъдат защитени интересите на кредиторите, включително и на държавата чрез Фонда за гарантиране на влоговете остава тайна .
В двата официални източника на информация – седмичните отчети на синдиците и данните по делото в интернет страницата на Софийския градски съд, конкретността е само привидна. В отчетите на Росен Ангелчев и Лазар Илиев се изброяват техни действия за попълване на масата на несъстоятелността, но данните на всички физически и юридически лица, наети да извършват това попълване, както и засегнатите от тях фирми и граждани са заличени. В данните по делото пък те са отбелязани с инициали. Основанията за това са в разпоредбите, защитаващи личните данни, банковата и професионалната тайна. Но и една добра обосновка на предизвестената анонимност. Единствената информация с ясни параметри е за размера на постъпващите средства от предприетите действия по събиране на вземания. Не е ясно обаче каква част от тях попълва реално масата на несъстоятелността и каква отива за издръжката на персонала, ангажиран с тази цел.
Вече втори месец например няма кой да каже
колко са парите, събрани от клоновете на КТБ в страната
Събирането и броенето им трябваше да е приключило още през август, след като беше обявено, че цялата касова наличност от провинцията ще бъде инкасирана в централния трезор, за да постъпи в масата на несъстоятелността. Какво пречи сумата да бъде обявена не е ясно.
Не беше обявена и кешовата наличност в банката към момента на нейното затваряне. Именно тези две пера би трябвало да формират голямата част от средствата за удовлетворяване на кредиторите.Както се вижда от седмичните отчети, посочените в тях суми ще имат нищожен принос в тази насока. А, както казахме, изобщо не е ясно
каква част от тях отива за плащане на такси и хонорари
Очевидно мълчанието е наложено отгоре, защото епизодични коментари си позволява да прави единствено финансовият министър Владислав Горанов. Мълчат както синдиците, така и председателят на управителния съвет на фонда Радослав Миленков, който несъмнено разполага с цялата информация за текущия баланс в масата на несъстоятелността. Това, изглежда, е една от най-пазените тайни, защото никой досега не е и загатнал как върви попълването й. Вместо това четем безименни сводки
за кореспонденцията на синдиците
с ДАНС, НАП, прокуратурата, съда, Агенцията по вписвания, частни и държавни съдебни изпълнители, нотариуси, адвокати.
Особено "успокояващо" е обичайното отчитане, че "регулярно се извършват плащания на текущите разноски, включени в одобрения от ФГВБ бюджет". Както и че "редовно се изпраща на фонда проект за бюджет на разноските по несъстоятелността". Посочено е, че средствата се харчат основно за държавни и нотариални такси по различните производства, за депозити на вещи лица, консумативи "и други". Твърде интересно е кои и колко са тези "други", работещи по различни видове граждански договори.
И за да сме още по-уверени, че се прави необходимото и всичко е наред, като последна точка в отчетите на синдиците обичайно ни уведомяват, че наетата от държавата компания "Аликс Партнърс Сървисис Юкей" (името й също е заличено) не скучае. Прави го, като "продължава да работи съвместно със синдиците по съставянето на стратегии за предприемане на конкретни действия за възстановяване на дължимото на банката".
В какво се състои съставянето на тези стратегии
и кога ще проработят с проследяване на определяните по незнайно какви критерии съмнителни договори, можем само да гадаем. Ясно е обаче, че финансовите условия по договора с американците няма да бъдат огласени и едва ли ще узнаем цената на услугите им. И едва ли има съмнение, че в рамките й са включени солени комисиони за български посредници.
Остава неясна и правната рамка, в която една американска консултантска компания дава правни съвети, "разследва" и "проследява" източването на КТБ, щом като първото е работа на адвокатурата, второто – на прокуратурата, а третото – на финансовото ни разузнаване. По воденото производство за източване на банката с основен обвиняем мажоритарния й собственик на Цветан Василев държавното обвинение не казва вече нищо – остава усещането, че го държи на трупчета. Или пък, че то е толкова въздух под налягане, че се боят да не го изпуснат за срамотите. Колкото до раздадените от КТБ кредити, всичко дотук сочи, че те са лесно проследими – дори ако отпускането им на физически лица и дружества с офшорни собственици е в разрез с обичайните банкови практики. Парите са инвестирани в работещи активи, които всички искат да прилапат.
