Приет на "екс", недомислен и несъгласуван с експерти. Или спасителен за поколения напред. Това са двете полярни тези за новия Закон за предучилищното и училищно образование, които разделиха депутати, специалисти, учители и родители на два лагера. Всъщност и двете страни до известна степен имат право. Действащият досега Закон за народната просвета, въпреки десетките "кръпки" по него, е безнадеждно остарял и несъвместим с тенденциите в съвременното образование. По тази линия "творбата" на ГЕРБ предлага далеч по-модерни и гъвкави политики за профилирането към професии, дуалното обучение, свободната форма на образование, финансирането на училища и градини и гражданския контрол над образователните институции. В същото време съществува реалната опасност поправки, очевидно внесени с най-добри намерения, но недописани от прекомерно бързане, да предизвикат обратен ефект. И да изкривят още повече и без това пропадащата ни образователна система. Дали и как новият училищен закон ще проработи до голяма степен зависи от бъдещите образователни стандарти и учебници, които тепърва ще се пишат и одобряват от просветното ведомство.
При положение че България отделя най-малко средства от брутния си вътрешен продукт за образование в целия Европейски съюз, ключово за успеха на реформата е създаването на "стегнат" финансов модел, в който всяка стотинка ще отива по предназначение и за добри постижения. За съжаление доказано неработещата (и в университетите) схема "парите следват ученика" засега остава, макар и на 80 процента. Огромната част от субсидията за школа и градини пак ще се дава на брой записани деца, а останалите 20% са за високи резултати или…липса на такива. Училищата отличници ще могат да харчат допълнителния бюджет, както намерят за добре – например за увеличение на преподавателските заплати, ремонти или нови компютри за класните стаи. Тези със слаби резултати пък ще получават средства, за да разработят оздравителни програми, с които да подобрят качеството си. Така се получава парадоксът, че системата един вид ще награждава лошите училища и директорите им няма да имат никакъв стимул да се изкачат до "златната среда".
Засега не са ясни и критериите, по които ще се оценяват резултатите, но "тежката" последна дума ще е на новия независим Национален инспекторат. Доколко независим ще е той е друг въпрос. Органът ще е пряко подчинен на премиера, което създава условия да бъде използван като "наказателен отряд" или като "Дядо Коледа" – в зависимост от това, до коя партия е "близък" съответният директор. По тази линия ще видим и кои ще са "защитените училища" изцяло на държавна издръжка.
За бюджетното финансиране на частното образование също се изговори и изписа много. Най-лошото е, че след цялото "бъзикане" на детайлите произлезе нещо, от което никой не е доволен. Като последно-предпоследно бе записано, че от началото на 2018-а държавата ще дава субсидия за издръжката на всяко дете и в частните детски градини и училища. Тя ще е равна на норматива, който се плаща на публичните школа. Но това ще е възможно при две условия – субсидираните частни училища да събират такси само за дейности извън финансираните, както и да осигурят 20% безплатен достъп в паралелките си. Частниците веднага изчислиха, че ако приемат второто условие, ще са на загуба от цялата работа, и поискаха отмяна на ограничението. Другата опция за тях е да увеличат паралелките си, което значи или допълнителни разходи, или по-ниско качество на образованието.
Другият много дискусионен момент е опцията за посещение на училище "по желание". Според новите разпоредби всички ученици до 16-годишна възраст могат със съгласието на родителите си да се обучават вкъщи в свободна форма, след което в края на годината да държат изпит за валидиране на знанията. По принцип в подобен текст има логика, но ако той важи за децата със специални образователни потребности или за прекалено умните, изпреварили нивото на класа си. Иначе той може да извади от класните стаи децата със заможни родители и да предостави още една възможност на етническите общности да "скатават" поколението си от държавните школа.
Истински хаос може да настъпи с прилагането на новите образователни стандарти, от които зависи как ще изглеждат бъдещите учебници. От министерството се чака да утвърди учебния план, задължителните и допълнителни предмети, придобиването на професионална квалификация, организацията на дейностите, учебниците и помагалата, заплащането и въобще всичко, което реално ще се случва в училище. А законът влиза в сила от началото на следващата учебна година (за децата, които са в първи и пети клас) и времето да се съгласуват нещата е крайно недостатъчно. Просветното ведомство разполага с малко повече от месец, за да напише стандарта за новите учебници, които ще са неограничен брой по предмет. След това ще се правят учебните планове и едва накрая ще се пишат помагалата. Експертите на МОН ще преценяват дали всеки учебник съответства на стандарта, ще го съгласуват с БАН, а след това учителите ще посочват кой от тях искат да ползват. Поради кратките срокове програмите и помагалата или ще са много близки до сегашния си вид или ще са "претупани" и вероятно още по-слаби. Няма спор, че конкуренция между издателствата трябва да има, но в случая по-скоро иде реч за поговорката: "Много баби, хилаво дете". Да не говорим, че и самите даскали ще се видят в чудо кой учебник да изберат, а децата, сменящи училище, реално ще започват от нулата.
В новата структура на гимназиалното образование има два спорни казуса. Първият е намаляването на началния курс до 7 клас вместо досегашния осми, с което, изглежда, още повече ще се обезлюдят основните училища в малките населени места. Директорите им имат опцията да се преобразуват в обединени училища, покриващи от 1-ви до 10-и клас, само че за целта са необходими допълнителни инвестиции, които ще са непосилни за по-бедните общини. С изключение на професионалните гимназии профилираната подготовка в останалите училища вече ще започва в 11-и клас, а не както досега – от девети. Което пък е предпоставка възпитаниците им да излизат още по-неподготвени за бъдещата си професионална реализация.
