Публичното обсъждане на проекта за нов Кодекс за застраховането, което проведе на 6 октомври редакцията на в. "БАНКЕРЪ", премина при изключително силен интерес. Зала "София 3" на столичния хотел „Маринела“ събра застрахователите, брокерите, икономистите, доста от бившите шефове на КФН, университетски преподаватели, довели и своите студенти и различни други експерти, които над три часа обсъждаха промените новия кодекс. Насловът на конференцията бе "Прелом в застраховането". Форумът бе организиран от в „БАНКЕРЪ“ със съдействието на фондация "Проф. Д-р Велеслав Гаврийски"“ и Асоциацията на българските застрахователи. Хората бяха дошли с идеята новият основен закон за бранша да бъде изчистен от неточности и да бъде допълнен с конкретни предложения, за да може наистина да изпълнява функциите си в полза на застрахованите.
За съжаление другите две страни в процеса на вземане на решения – парламентът и надзорната комисия, на практика ги нямаше. Лицето на депутатите уми единствено Мартин Димитров, член на парламентарната икономическа комисия, водеща в работата по този закон. Шефът на КФН Стоян Мавродиев пък прати на дискусията Владимир Савов, и.д. заместник-председател на КФН по инвестиционната дейност, след като "надзирателката" на застраховането Ралица Агайн отказа – с мотив за служебна заетост.
Мартин Димитров се отнесе с огромно уважение към усилията на в. "БАНКЕРЪ" да организира този навременен форум и в краткото си, но съдържателно слово декларира пълната си ангажираност при обсъжданията в парламента да се чуе ясно и гласът на застрахователния бранш.
В новия Кодекс за застраховането трябва да има баланс, за да не отиваме в крайност и да защитаваме интереса само на застрахователите или само на крайните потребители. Това подчерта народният представител от Реформаторския блок Мартин Димитров по време на дискусията.
"Застраховането е изключително важно, защото българинът разчита за всичко на държавата, но е крайно време да бъде променен този манталитет. Държавата не може да бъде гарант по събития, за които човек сам не е решил да сключи застраховка", изтъкна депутатът.
Той коментира, че духът на новия кодекс е да се разчита на по-добра платежоспособност и съответно да осигури по-пълно покритие при рискове, но изрази опасения и дали това няма да се отрази на крайната цена за потребителя.
Димитров помоли участващите да дават съвсем конкретни бележки.
Обществените дискусии са задължителни при промени в законодателството, а особено при промени в такъв мащаб като тези в Кодекса за застраховането – значими за много хора, каза народният представител Мартин Димитров. Депутатът каза още, че е важно застрахователите да излязат с конкретни предложения, които да бъдат обсъдени от депутатите. Мартин Димитров изрази учудване, че на събитието няма представители на ръководството на КФН, която пряко следи застраховането в страната.
Редакцията на в. "БАНКЕРЪ" пък пое ангажимента да изпрати всички изложени мнения в икономическата комисия на парламента, която да ги има предвид при обсъжданията на закона между първо и второ четене.
Една застрахователна компания може да бъде фалирана за три месеца, ако редица предлагани текстове в новия Кодекс за застраховането бъдат приети. За това предупреди Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) в периода от 2010-а до 2014 г. по време на форума. Той уточни, че тези поправки дават правомощия на заместник-председателя на КФН да преизчислява резервите на застрахователните компании, като преценява еднолично дали един актив е годен, или не. Ако една застрахователна компания фалира, тя ще повлече редица други проблеми както в застрахователния сектор, така и в целия финансов сектор. Богоев даде като пример началото на кризата в Гърция, която е започнала с фалита на няколко застрахователни компании, и призова текстът да бъде преразгледан и тези правомощия да бъдат отнети от заместник-председателя на КФН.
Богоев не е съгласен и с друга постановка в новия кодекс. Той предвижда и забрана да се сключват застраховки по интернет. Според Богоев това е чисто лобистки текст, който единствено ще затрудни клиентите на застрахователните дружества. Още повече че над 60% от домакинствата у нас имат достъп до бърз интернет, изтъкна бившият заместник-председател на КФН.
Той бе категоричен, че и сега проверката дали един водач на автомобил има сключена застраховка "Гражданска отговорност" се прави изключително лесно, без да е необходимо водачът да лепи стикер или да носи полицата. Това е възможно само с проверка в системата чрез въвеждането на регистрационния номер на автомобила – това беше една от целите на това, че на всички пътни полицаи им бяха раздадени таблети.
Борислав Богоев съобщи, че за близо десет години са отпечатани около 50 млн. стикера, които излизат по 1.40 лв. на брой. "Представете си тези над 50 млн. лв. да бяха влезли в резервите на застрахователните компании, които преди време бяха 400-500 млн. лева. Тези пари обаче отиват за отпечатване на стикери", коментира бившият заместник-председател на КФН.
Загубите и щетите от автомобилните катастрофи тази година ще струват около 1 млрд. лв., което е над 0.2% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП). Това съобщи доц. Стоян Проданов, който е изпълнителен директор на ЗД "Бул Инс". Проданов посочи, че произшествията струват на обществото не по-малко от 480 млн. лв. за неимуществени и още най-малко 400 млн. лв. за имуществени щети. Това е равнозначно на брутния вътрешен продукт, генериран във Великотърновска област. Ще рече, че тя работи примерно, за да се платят загубите и щетите от всички автомобилни катастрофи у нас за година.
Проданов допълни, че сходни данни дават и прибалтийските републики. По думите му по същия начин стоят нещата и в държавите с близък до нашия манталитет като Сърбия и Хърватска – параметрите са подобни.
Той даде и един парадоксален пример за цената на човешкия живот в различните страни. По думите му – в държавите с по-високо благосъстояние се плаща по-голямо обезщетение при инцидент.
Проданов отбеляза, че животът на един гражданин в Италия струва над 1 млн. евро, но в случай че той живее в Бангладеш, сумата, която ще бъде заплатена за него при смъртен инцидент, ще е едва около 10 000-15 000 долара.
Приемането на новия Кодекс за застраховането предвижда "Зелена карта" да се издава безплатно заедно с полицата за застраховка "Гражданска отговорност". Това разясни икономистът и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов. Така на практика с новите текстове се забранява застрахователят да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане, за да издаде сертификат "Зелена карта", която гарантира покритие на щети извън пределите на България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата.
Друго предложение е свързано с въвеждането на минимален лимит от 10 млн. лв. при произшествия, при които има тежки телесни повреди или смърт, независимо от броя на пострадалите лица.
Предвижда се и удължаване на срока на договора със застрахователя, който сега се сключва за една година. Промяната предвижда да се въведе уредба за автоматично продължаване на договорите, сключени за една година. Наред с това се въвежда и възможността за предварителното покритие, която досега се предлагаше единствено на база индивидуална договорка.
Несъмнено обаче най-важната промяна в новия Кодекс за застраховане е свързана с въвеждането на европейската директива "Платежоспособност 2" (Solvency II), посочи Гълъбинов. Чрез нея се въвеждат нови режими – на капиталовите изисквания, за определяне на резервите, за определяне на границата на платежоспособността, за финансовата стабилност на застрахователните и презастрахователните компании. Въвежда се изискване платежоспособността да бъде изчислявана по такъв начин, че да гарантира рискът от неплатежоспособност да бъде сведен до 0.5% в рамките на една година.
Освен това всички застрахователи, които извършват дейност по животозастраховане и заедно това имат лиценз за предлагане на застраховка "Злополука" или "Заболяване", да поддържат минимален капитал, който е равен на сбора от минималното капиталово изискване по "Животозастраховане" и "Общо застраховане", т.е. въвеждат се много по-сериозни изисквания за размера на капитала. Придобиването на активи със заемни средства ще бъде подложено на преглед на финансовата стабилност на "купувача", за да се изключи рискът участие в дружество да придобият лица, които нямат възможност да го подкрепят в условията на финансови затруднения, обясни още бившият заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Гълъбинов посочи още, че се въвеждат и по-строги изисквания към документите на застрахователя, към информационните му системи и към качеството на данните в него. Те отново са свързани с информацията, която ще се изпраща в Комисията за финансов надзор.
Друга част от измененията са свързани със защита на потребителите. Промените тук са аналогични на тези при пенсионните дружества. Като цяло те целят подобряване на обслужването, по-кратки срокове на изплащане на обезщетенията, както и за отговор по жалби и по неуредени спорове между потребителите, застрахованите лица и самите застрахователни компании. Въвеждат се и по-строги правила за застрахователните брокери, тъй като посредниците са много важни в комуникацията с крайните клиенти.
Другият въпрос е свързан с обявяването на застрахователните дружества в несъстоятелност, каза бившият заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Предлага се ролята на синдик в такива случаи да изпълнява Гаранционният фонд. Целта е да се избегнат рискове за държавния бюджет и да не се дава възможност на фонда да използва директна държавна подкрепа под каквато и да е форма. Предвидено е да се използват пазарни техники за определяне на риска. Слага се акцент на сключването на презастрахователни договори.
Онлайн застраховките не трябва да се забраняват. В 12-те най-развити европейски страни няма изрична забрана за сключване на онлайн застраховки, каквато е предвидена в новия Кодекс за застраховането. Това заяви председателят на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров. Той изрази недоумението си, че в днешни дни, когато се обсъжда въвеждане на онлайн правителство и електронно гласуване, не бива да се забранява най-масовата застраховка "Гражданска отговорност" да се сключва по интернет.
Той добави, че новият Кодекс за застраховането не включва възможността за прилагане на т.нар "Бонус-малус" система, при която се застрахова не отделният автомобил, а конкретният водач.
По двата въпроса се изказа членът на Софийската адвокатска колегия Антоанета Димоларова.
Тя заяви, че в целия Европейски съюз гражданската отговорност е върху конкретния автомобил и неговия регистрационен номер, а не върху шофьора.
"Застраховката е структурирана върху регистрационния номер и гарантира, че всяка държава членка отговаря за нейно моторно превозно средство и че ще покрие обезщетенията. Водеща идентификация е тази за моторното превозно средство. Това е философията на гражданската отговорност. Как застрахователят ще се организира и какво конкурентно предимство ще има е въпрос на конкуренция между застрахователните компании", обяви Димоларова.
Тя допълни, че одобрява възможността шофьорите да сключват онлайн застраховки, но това решение трябвало да вземе Асоциацията на българските застрахователи. По информация на "БАНКЕРЪ" обаче в нея няма единство по този въпрос и затова законодателят приложил забрана.
Застрахователните агенти – важен елемент на този пазар, са намалели за четири години със 70% – от 44 021 на 13 766, каза Станислав Димитров от Висшето училище по застраховане и финанси – София. Причината е, че тези агенти по закон всеки месец трябва да плащат поне 108 лв. осигуровки, а те често по цели месеци нямат никакви доходи и масово се отказват от тази работа.
Евронадзорът нагледа КФН
Ползите от европейската система за финансов надзор беше сред акцентите в разговора между министър-председателя Бойко Борисов и председателя на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване Габриел Бернардино. На срещата, проведена на 7 октомври в Министерския съвет, присъстваше и председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев.
Премиерът Борисов и гостът му се съгласиха, че е важно да се гарантира, че установените правила се прилагат по подходящ начин в целия ЕС, така че да бъде запазена финансовата стабилност, да се осигури доверие във финансовата система и достатъчна степен на защита за потребителите на финансови услуги. На срещата беше обсъден и приносът на КФН като член на европейските органи с надзорни и регулаторни правомощия в областта на финансовия надзор.
Предложения за промени
Да се премахне фаворизирането на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и неограничените му правомощия да бъдат орязани, защото са му дадени огромни права еднолично да преценява дали един актив е годен за резерви, или не
Да се премахне ограничението, въведено само за полицата „Гражданска отговорност“ – да не може да се сключва по електронен път.
Да се премахнат стикерите, лепени на предното стъкло на автомобила, удостоверяващи наличието на „Гражданска отговорност" като ненужни, поради изградена вече електронна система за контрол през регистрационния номер на автомобила.
"Зелена карта" да се издава безплатно заедно с полицата за застраховка "Гражданска отговорност" като се забрани на застрахователя да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане за издаването на сертификата.
Да се въведе минимален лимит от 10 млн. лв. при произшествия, при които има тежки телесни повреди или смърт независимо от броя на пострадалите лица.
По категоричен начин да се забрани придобиването със заемни средства на дялове в застрахователни дружества.
Да се разработи възможността за т.нар "Бонус-малус"система, която да измерва рисковия профил на водача..
Да отпадне текстът на член 165 на Кодекса за застраховането, който казва, че упражняването на дейността от застрахователен агент е свободна професия, и да се замени с текст, че той работи по извънтрудово правоотношение.
