Г-н Димитров, наскоро страната ни официално заяви интерес да се присъедини към статистическия стандарт SDDS Plus на МВФ. Какви са реалните ползи за България?
– Да, управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в качеството си и на управител за България в Международния валутен фонд (МВФ) изпрати на 30 септември 2015 г. писмо до директора на Статистическия департамент на МВФ, в което заяви интереса на България и на институциите, отговарящи за съставянето на макроикономически статистики (Министерството на финансите, Националния статистически институт и БНБ) да се присъединят към Специалния стандарт за разпространение на данни Плюс (SDDS Plus) на МВФ.
Присъединяването на една страна към този стандарт показва на местните и на чуждестранните инвеститори, на рейтинговите агенции и на международните финансови институции, че качеството и надеждността на статистическите данни, които се използват за вземането на важни макроикономически и бизнес решения, отговарят на най-високите международни статистически изисквания.
Добре е да се знае, че до момента само осем страни са се присъединили към SDDS Plus и седем от тях са от ЕС. Това са Франция, Германия, Италия, Португалия, Испания, Швеция, Холандия и САЩ. Сега 64 страни участват в SDDS, включително и България, а 112 са включени в Генералната система за разпространение на данни.
Разбирам, че основата на статистическия стандарт SDDS Plus е стандартът SDDS. Кои са основните компоненти на досегашния стандарт?
– Специалният стандарт за разпространение на данни има четири основни компонента. Първият е по отношение на данните – обхват, периодичност на публикуване и срок за публикуване на данните след изтичане на съответния отчетен период.
По отношение на обхвата стандартът включва 21 статистически категории от четирите сектора на икономиката – реалния, паричния, фискалния и външния сектор. Като обхват в началото SDDS се фокусира върху основните макроикономически статистики – национални сметки, цени, платежен баланс, правителствена статистика, парична статистика. Непосредствено след кризата в Азия в края на 90-те години към тях бяха добавени международната инвестиционна позиция, детайлна статистика на международните валутни резерви и статистиката на външния дълг.
Какви са изискванията, които всяка страна, която е член на този стандарт, следва да спазва?
– В продължение на отговора на предишния въпрос – важно изискване, което всяка страна следва да спазва, е публикуването на информация относно календарите за извършваните ревизии на данни. Както е известно, за съставянето на някои статистики се използват различни източници от данни, които невинаги могат да бъдат с определената честота за съставяне и публикуване на данните. Най-често това става поради необходимостта да се минимизира натоварването на т. нар. респонденти – тези, които предоставят информация, като например фирмите. Ако една статистика се изготвя с месечна честота – с оглед да се намали натоварването на фирмите, отчетите, които се изискват от тях, могат да бъдат с тримесечна честота. Това от своя страна налага веднъж публикуваните предварителни месечни данни да се ревизират. Поради това от особено значение за потребителите е те да имат информация за календара за ревизиите на съответната статистика. Спазването на това изискване е допълнителна предпоставка за гарантиране на сравнимостта на данните между отделните страни.
Потребителите се интересуват от навременното публикуване на данните, но за тях е твърде важно и качеството им. С какво SDDS допринася за съставянето и публикуването на качествени статистически данни?
– Това е така – за потребителите наистина е много важно да ползват надеждни данни. В това отношение изискванията на стандарта подпомагат потребителите да направят оценката си на качеството на данните. Той изисква от страните членки на МВФ да предоставят информация относно прилаганата статистическа методология, за това как данните за определена статистика съответстват на елементи от друга статистика и друга информация. Например важна е информацията за съответствието между данните за статистиката на външния дълг на страната със съответните компоненти на статистиката на международната инвестиционна позиция и на паричната статистика. На професионален жаргон този вид информация се нарича метаданни – термин, зад който стои значителен обем от информация, имащ отношение към съставянето на определена статистическа серия.
Бихте ли казали по-конкретно – какво е значението на т.нар. метаданни?
– Преди малко стана ясно, че един от ключовите елементи за оценка на качеството на данните е прилаганата методология. Нека да вземем например статистиката на външния дълг. Основният методологически документ за съставянето на тази статистика е Ръководството по статистика на външния дълг, съставено от няколко международни институции начело с МВФ. Наред с многото изисквания в него е посочено какъв следва да бъде обхватът на тази статистика от гледна точка на институционалните сектори (банки, небанкови финансови институции, правителство, нефинансови институции и др.) и от гледна точка на т. нар. инструменти (депозити, заеми, търговски кредити, ценни книжа и др.).
Не е необходимо човек да е специалист, за да стигне до извода, че не е възможна международна сравнимост на данните, ако отделните страни не се придържат към единни правила при съставянето на данните. По-конкретно – може ли да е сравнима статистиката на една страна, която се придържа към тези стандарти, със статистиката на друга, която по една или друга причина не включва например в размера на дълга по т. нар. междуфирмено кредитиране – кредити, предоставени от нерезиденти на предприятия с чуждестранно участие. Можем да използваме данните за България за брутния външен дълг за юли 2015 г., за да илюстрираме значението на този ключов елемент за размера на дълга. При общ брутен външен дълг в размер на почти 36 млрд. евро (83.7% от БВП) размерът на вътрешнофирменото кредитиране възлиза на 13.6 млрд. евро (31.7%) от БВП.
Поради това стриктното следване на методологическите изисквания относно обхвата на дадена статистика е изключително важно и МВФ стриктно изисква тази информация наред с другите детайлни метаданни. От друга страна, може да си представим доколко са били сравними данните за външния дълг между отделните страни преди публикуването на посоченото ръководство по статистика на външния дълг през 2003 година.
До момента говорихте за SDDS. Кое наложи допълването с нови категории от данни и появата на новия SDDS Plus?
– Финансовата криза през 2008-2009 г. ясно показа, че са необходими по-детайлни финансови данни, които биха могли да дадат на по-ранен етап информация за възможни рискове във финансовите системи на отделните страни. Поради тази причина през 2012 г. МВФ въведе стандарта SDDS плюс, който допълва и засилва съществуващия стандарт SDDS. С новия стандарт се добавят девет категории от данни, като например индикатори за финансова устойчивост, балансови данни за небанковите финансови институции, секторни баланси и други. Стандартът изисква на Фонда да бъдат предоставени данни за три отделни статистики – за ценните книжа, за преките инвестиции и за валутна структура на международните валутни резерви. По този начин този стандарт стана най-високият международен стандарт в областта на статистиката. Изрично обаче искам да посоча – по отношение на последните изброени статистики, че България, както и другите страни предоставят на Фонда агрегирани данни на национално ниво.
Как трите институции – Министерството на финансите, Националният статистически институт и БНБ, взеха решението за изпращане на писмо до Статистическия департамент на Фонда относно намерението им за присъединяване към този стандарт?
– Първо, трите институции сега много активно и в тясно сътрудничество работят по изпълнението на изискванията на стандарта SDDS. Второ, имайки предвид допълнителните изисквания на този стандарт, ние съвместно направихме анализ по отделни нови категории и стигнахме до извода, че България може след съответна подготовка – в непродължителен период от време, да изпълни изискванията за присъединяване към този стандарт. Поради това бе решено да се изпрати писмо до МВФ, с което да изяви интерес за присъединяване към стандарта. Едновременно с това обаче трите институции са наясно, че предстои сериозна работа по изпълнение на всички негови изисквания.
Отделно, изразяването на желанието ни за присъединяване към новия стандарт пред МВФ съответства на обявените от управителя на БНБ приоритети за управлението и институционалното развитие на Централната банка. Както е известно, БНБ ще бъде координатор за България по този стандарт.
Изрично трябва да се посочи обстоятелството, че високото ниво на макроикономическите и финансовите статистики в България в много голяма степен е свързано с високите изисквания, които съществуват на равнището ЕС. Националният статистически институт е част от Европейската статистическа система, а БНБ – от Европейската система на централните банки. Двете статистически системи поотделно и съвместно извършват огромната по обем работа, включително и по отношение на консистентността, навременността, сравнимостта и качеството на данните. Именно високите изисквания към статистиката на ниво ЕС обясняват защо от осемте страни, присъединили се към SDDS Plus, седем са от ЕС. По-конкретно БНБ – като част от ЕСЦБ, активно работи по изпълнението на изискванията в областта на статистиката, отнасящи се за страните членки на еврозоната.
На практика обаче Фондът има последната дума и решава дали една страна е в състояние да се присъедини към този стандарт?
– Точно така. Присъединяването както към SDDS, така и към SDDS Plus носи определен репутационен риск за МВФ. Поради това експертите от Статистическия департамент на Фонда внимателно анализират готовността на всяка страна за присъединяване към този стандарт и правят препоръки. Възможно е те да решат да направят и кратко посещение в съответната страна по този повод. На база на тази информация Фондът, като прецени, че съответната страна е изпълнила изискванията, дава съгласие тя да се присъедини към този стандарт. Такава е процедурата, прилагана към всички страни, изявили намерение за присъединяване. Тя следва да бъде приложена и към България. Ние ще поддържаме тясна връзка с експертите от Статистическия департамент на Фонда с оглед те да разполагат с необходимата информация за напредъка ни в подготовката.
