Емигрантите ни връщат тук 1.47 млрд. долара – от кои държави и колко вт. 80 р.
Конфликтните точки в училищния закон
Цената на лекарския труд влиза в клиничните пътеки – как ще бъде пресмятана – ср. 80 р.
Какво ще се прави в здравеопзването до 2020-а и с какви пари – излезе новата стратегия – 80 р.
Tags
Всички знаем, че българските емигранти са най-големите инвеститори в България. Според последни данни за 2014 г. работещите в чужбина са върнали в страната 1.72 милиарда долара.
От кои страни българите изпращат най-много пари?
Отговор на този въпрос дава списание Time, цитирано първо от Club Z. Изданието е събрало данните на Световната банка за 2014 година за паричните трансфери от и към всяка една страна по света.
Ето откъдето идват най-много парични преводи към България. Резултатът ще изненада мнозина:
1. Турция – 830 милиона долара
2. Испания – 198 милиона долара
3. Германия – 113 милиона долара
4. САЩ – 97 милиона долара
5. Великобритания – 74 милиона долара
6. Италия – 72 милиона долара
7. Гърция – 68 милиона долара
8. Белгия – 31 милиона долара
9. Канада – 24 милиона долара
10. Холандия – 23 милиона долара
11. Австрия – 22 милиона долара
12. Франция – 21 милиона долара
Цената на труда на медицинските специалисти да бъде включена като елемент в цената на дейностите. Това е заложено в Плана за действие на МЗ към актуализираната Национална здравна стратегия 2020, публикувана на сайта на ведомството за обществено обсъждане. Срокът за изпълнението на тази задача е 2016 г. Едновременно с това трябва да се подобрят механизмите за ценообразуване и финансиране на дейностите.
Ведомството планира и разработване на нова методика за плащане на болничните дейности, като си е поставило срок за това до 2017 г. Със същия хоризонт е разработването и приемането на съответната нормативна уредба за прилагането на новата методика.
Осигуряването на технологичен и административен капацитет за прилагане на методиката пък е с краен срок 2020 г.
Актуализираната стратегия предвижда и пренасочване на потока средства от болничната към извънболничната помощ, и в частност към първичната извънболнична помощ. Така средствата в ПИМП според заложеното трябва да достигнат до 12% от общите разходи на касата за медицинска помощ.
Пакетът здравни дейности, осъществявани в болничната помощ пък, трябва да бъде периодично актуализиран с цел извеждане на дейности, които не налагат болничен престой и могат да бъдат осъществявани в амбулаторни условия, гласи документът. „Необходимо е усъвършенстване на класификацията на болничните дейности и обвързване на финансирането със сложността и резултатите от болничното лечение“, се посочва в рамката.
Пакетът здравни дейности, осъществяван в първичната извънболнична помощ, от своя страна следва да бъде разширен и финансово обезпечен при усъвършенствани механизми на регулация, които отчитат индивидуализираните потребности на обслужваните лица и не недопускат ограничаване на медицински обосновани диагностични и лечебни дейности.
Що се отнася до специализираната извънболнична помощ, там средствата ще се насочат към високоспециализирани консултации и дейности, които в голямата си част сега се извършват в болниците, предвижда още стратегията.
В нея е заложено и развитие на пакетите в посока разширяване на дейностите по превенция, диагностика и лечение на заболяванията от основния пакет, като лимитирането бъде сведено до минимум. За дейностите, включени в допълнителния пакет пък, се очаква да се въведат механизми за организиране и управление на плановия прием. Те трябва да гарантират медицинската допустимост на планираното за изчакване време, както и избор на лечебно заведение от страна на пациента. Това ще стане, като на пациента се предостави информация за свободния капацитет на всички доставчици на съответните здравни услуги. На здравноосигурените също така трябва „да бъде осигурена възможност и право на избор да ползват здравни услуги извън регламентирания ред чрез договор за медицинска застраховка“, гласи документът.
