Банковият бизнес в арабския свят е избрал собствен път за развитието си. Докато кредиторите от Европа и Америка използваха последните години след кризата и концентрираха дейността си върху националните пазари, конкурентите им от Персийския залив провеждат експанзия в Северна Африка и в Азия. И засега не дават признаци, че са склонни да укротят топката – въпреки ниските цени на суровия петрол и политическите трусове в региона вече от години. Помага им това, че като цяло са добре капитализирани. Но доколкото работят в сравнително малки и недиверсифицирани стопанства, това подтиква най-големите от тях да се развиват зад граница. А мениджърите им не се свенят да говорят за амбициите си.
"Националната банка на Абу Даби" – един от най-големите регионални кредитори с активи за около 106 млрд. щ. долара, си е поставила за цел да стане най-добрата арабска банка в света. Тя следва петгодишна програма да навлезе в повече от 20 "мегаполиси" от коридора запад-изток, който се простира от Лагос до Шанхай. Стратегията е рожба на англичанина Алекс Търсби, който през юли 2013-а стана главен изпълнителен директор на институцията.
"Фърст Гълф банк" е третата по размер на активите в ОАЕ. Нейният мениджмънт смята да разшири дейността си на международната сцена чрез вътрешен растеж и поглъщания, като "голяма част от общата банкова философия".
Йорданската "Арабска банка" се гордее, че има най-голямата в световен мащаб арабска мрежа от клонове, а главният й изпълнителен директор Немех Саббах заявява, че има амбиции да постигне още повече.
Част от настъплението на регионалните играчи е в Близкия изток. Там западните им конкуренти, между които английската "Барклейз" и френските "БНП Париба" и "Сосиете Женерал", пуснаха активите си за продажба, докато траеше финансовата криза. Най-активните участници в търговете за тях бяха именно арабските банки. "Араб бенкинг корпорейшън" от Бахрейн бе сред кандидатите за турския бизнес на английската "Ейч Ес Би Си", но за неин ексклузивен купувач бе избрана холандската "Ай Ен Джи". Към операциите на "Ейч Ес Би Си" в Турция първоначален интерес прояви и "Катарската национална банка. Тя пък в момента е водещ кандидат за "Финансбанк" – турското поделение на Националната банка на Гърция".
Арабските банки търсят органичен растеж и близо до дома. Например най-голямата банка на Дубай – "Емирейтс Ен Би Ди", разкри плановете си да навлезе на банковия пазар в Саудитска Арабия. Той е доста сложен за интернационалните кредитори, но кредитният му ръст все още е двуцифрен.
Основната цел на банките от Залива обаче си остава Северна Африка, която им е по-позната и като култура, и като политика. Например чуждестранните арабски кредитори държат 20% от кредитния портфейл и 15% от депозитите в Египет – две трети от тях са на банки от Залива. Но разширяват дейността си в областите на юг от Сахара доста по-предпазливо. Там най-значимата сделка направи Катарската национална банка – тя придоби дял от 23.5% от регистрираната в Того "Екобанк". Играчите от Залива гледат все по-съсредоточено и на Изток, подтиквани основно от клиентите на националните си пазари, които разширяват задграничните си операции. Няколко банки вече са открили представителства в Азия. Сред тях са Националната търговска банка на Саудитска Арабия, която има клонове и офиси в Сингапур, в Сеул и в Шанхай. "Доха банк" пък през май стъпи на банковия пазар в Индия, където предлага дребни и корпоративни банкови услуги.
Съюзът на арабските банки, който представлява 330 кредитори и финансови институции обаче предупреди, че падащите цени на суровия петрол може да ограничат растежа на членовете им. Но експертите на "Дойче Банк" не вярват, че това ще спре експанзията им.
Доста успешен е и пътят на "Бенк ъф Палестина". Това е най-голямата финансова институция по размер на депозитите (2.1 млрд. щ. долара) и на кредитите на Западния бряг и е втората по големина регистрирана на борсата частна компания след мобилния оператор "Палтел". Нещо повече, "Бенк ъф Палестина" не само е навлязла в шестото си десетилетие, но е останала печеливша през десетте години, откакто пусна акциите си на борсата – през 2005-а.
Тази банка е основана през 1960-а в ивицата Газа с цел да предлага финансови услуги на палестинците, да финансира проекти в областта на селското стопанство и на други сфери, както и да обслужва финансовите и банковите нужди на различни икономически и социални сегменти от палестинското общество. Под ръководството на три поколения от фамилията Шава (която е и основател на банката) кредиторът вече има 56 клона – почти двойно повече, отколкото най-големият му конкурент "Араб банк". Осигурява работа на около 1500 души. А сегашният й главен мениджър Хашим Хани Шава е усвоил тайните на банковия бизнес и на търговските сделки в "Ситигруп" и в "Ейч Ес Би Си".
"Бенк ъф Палестина" успява да държи дейността си извън обсега на управляващите от "Хамаз". През август "Араб банк" уреди извън съда иск, внесен в Щатите от стотици жертви на терористични атаки. Техните адвокати твърдяха, че кредиторът е поддържал сметки на оперативни дейци на "Хамаз", улесняващи плащанията на семействата на атентатори самоубийци. Сумата, която съдържаше споразумението, не бе обявена публично. Заради дистанцираното си поведение обаче "Бенк ъф Палестина" си спечели ненавистта на привържениците на "Хамаз", които организираха улични протести пред някои от клоновете й в Газа, след като институцията спря транзакции към благотворителни организации, поставени извън закона от международните институции.
