Бюджетът на България за следващата година е пренаситен с очаквания за по-добра събираемост на приходите, поради което и разходната му част е пренапомпана. А това крие рискове да се "издъни" и да се наложи актуализацията му. Според източници на „БАНКЕРЪ“ в него е записано държавата да разполага с лукса да похарчи 1.8 млрд. лв. повече, отколкото бяха общите й разходи тази година.
Определихме основния финансов закон на държавата за следващата година и като самодеен, защото отново го правят, без да се пророни и дума за програмно бюджетиране. Не се говори нищо и за контрола на Фискалния съвет, чийто състав парламентарните групи не могат да намерят време да обсъдят и да изберат.
Всичко това все още е неофициална информация, защото проектодокументът все още не е публичен. Очаква се през седмицата след изборите финансовият министър Владислав Горанов да направи серия срещи с политическите сили, които подкрепят правителството, преди да бъде внесен в Министерския съвет. По закон проектът трябва да бъде представен за обсъждане в Народното събрание до първи ноември.
Определено през втората премиерска година на Бойко Борисов ще му е по-широко около врата. Както е известно, тази година бюджетът не само че е консервативен (дори песимистичен – при заложен дефицит от 3%, той най-вероятно ще падне на 2.5% в края на годината), но и разходите на министерствата бяха допълнително орязани с 10 процента.
Както е известно, първият тур от консултации по проектобюджета за 2016 г. с представители на политическите партии, които подкрепят кабинета, беше претупан преди предизборната ваканция на народните представители. Пренебрегнатата опозиция все още няма никаква идея какво пише в документа. „Надяваме се след ваканцията да имаме среща с министър Владислав Горанов и едва тогава да коментираме, в момента в София няма никого“, каза червеният депутат и председател на икономическата комисия на парламента Петър Кънев някъде от чужбина.
В бюджет 2016 е скрита бомба – неразумно е да се прави екстраполация на ръста на приходите от тази година, защото голяма част от тях бяха с еднократен характер и трудно могат да се повторят. Това пък коментира Любомир Дацов, един от най-вещите бюджетари на България, предложен за член на Фискалния съвет от „Движение България на гражданите“. "Подвизите" в събираемостта на ДДС и на акцизите едва ли ще са в особени размери, добави още той.
Очертава се държавно съфинансиране по европроектите от новия планов период за около 2 млрд. лева. Финансовият министър вече дава сигнали, че в оставащите два месеца на тази година ще удари едно рамо за следващата година. Очаква се да бъдат инжектирани предварително до 70% от необходимите средства. Песимистите смятат, че ще е нормално сега да бъдат отпуснати и около 50% от тези разходи, които стигат да се даде летящ старт на икономиката догодина. Това безспорно е добра новина.
Лошата я казва Дацов и тя е свързана с бюджетната дисциплина. „За 2016-а е заложен дефицит от 2 процента. Но няма основание и това е така от три години насам, дефицитът да е по-голям от 1%, даже бюджетите да са балансирани“, каза той. Това би дало по-голяма стабилност за следващата година, защото сме свидетели, че "светът вече се обърна“. Дацов има предвид негативната за нас световна конюнктура – Китай буксува, тенденциите в ЕС са негативни. Неговият анализ сочи, че „по-вероятно е догодина да влезем в нова криза, отколкото да излезем от старата“. Той добавя към негативните предпоставки, че второто правителство на Бойко Борисов не е направило нищо за реформирането на бюджетните "каци без дъно" – образование, здравеопазване, отбрана, вътрешни работи.
Но да се върнем към записаното в бюджета. Приходите от данъци и осигуровки са планирани с 1 млрд. лв. повече. Те ще дойдат от очаквания растеж на икономиката (2.3% от БВП) и от различни мерки в приходната политика като вдигането на минималния осигурителен доход и на акцизите.
Общо планираните приходи за 2016 г. по консолидираната фискална програма са с близо 2.4 млрд. повече спрямо планирането за 2015 година.
Разходите растат с 1.8 млрд. лв., а резултатът е дефицит от 2% от БВП. Това е по-ниско спрямо заложеното като ниво на дефицита за 2016 г. в тригодишната бюджетна прогноза – 2.5% от БВП.
Както писахме в предишния брой на в. "БАНКЕРЪ", образованието и отбраната се очертават като приоритети догодина – разходите за тях ще растат с по около 150 млн. лева. „Ние от Реформаторския блок ще настояваме за 10% ръст на парите за средно и висше образование, което е увеличение с около 300 млн. лв.“, каза източник от организацията, но отказа да бъде цитиран.
Както очертахме в публикацията ни от предишния брой под заглавие „Учители срещу изтребители“, военните настояват също за около 150 млн. лева. Финансовият министър още отсега обвързва финансирането за отбраната с реформи в МВР, където се очаква административно преструктуриране и най-после част от служителите да бъдат прехвърлени от 1-ва в 3-а категория труд. Дали ще успее – засега въпросителната е голяма.
Безпринципният пазарлък предстои. Без програмно бюджетиране, което е единствената система за обективен контрол на разходите (защото се състезават проекти на министерствата, а не министри), се получава субективно "разхвърляне" на пари на калпак. „За програмно бюджетиране обаче от 2009-а насам никой не говори“, казва Дацов.
И тази година се очаква съвкупните претенции на министерствата да са поне двойно по-големи от възможностите на хазната през следващата година. Зад тях ще застанат подкрепящите ги партии. Вече стана ясно, че реформаторите ще настояват и за повече пари за външното министерство, ръководено от „техния“ Даниел Митов, заради големия брой на българите в чужбина и от нуждата от предоставяне на адекватни услуги за тях.
АБВ пък ще натиска да "изцеди" повече пари за социалния министър Ивайло Калфин. Отсега организацията настоява за допълнителни разходи през 2016 г. за повече ДОО и за социални разходи в общините. Твърдят, че за дофинансиране на пенсионната система догодина ще са необходими 400 млн. лв. над сумата, заделена през 2015-а. Финансовият министър бил много доволен от тази макрорамка, защото щял на натрие носа на хора като Михаил Миков и Волен Сидеров, които бяха убедени, че искането за нов дълг било "подписване на празен чек" на правителството. На срещите с парламентарните сили, подкрепящи кабинета, той се е похвалил с бъдещи икономии от средства за обслужване на дълга. По-нисък дефицит – по-нисък дълг. "Ако сме постигнали заложеното догодина, ще бъдат икономисани 450 млн. лева. Такова намаление би имало и през 2017 г., ако дефицитът бъде ограничен с още 0.6% от БВП до около процент и половина", казал той.
Но нека първо да изчакаме и да видим резултатите за тази година. Нищо че от най-високото място нещата изглеждат оптимистично предрешени. Премиерът Бойко Борисов вече сметна и увери, че за тази година дефицитът ще е 2% вместо заложените 3 процента.
Росен Плевнелиев, президент на Република България
"Ако бюджетът за отбрана остане същият като през 2015 година, това ще бъде крещяща политическа безотговорност и нарушение на взетите решения на Консултативния съвет за национална сигурност. Очаквам политиците, правителството и Народното събрание да ги изпълнят, за да не останат тези решения само светли пожелания, както това се случва години наред.
Очаквам бюджетът за отбрана през 2016 година да бъде не по-малко от 1.33% от БВП. Очаквам отбраната да бъде ясно заявен приоритет на правителството за 2016 година, който да бъде подплатен с адекватно финансиране. Запазвам си правото да действам съгласно конституцията и законите на страната, включително и да наложа вето, ако политиците не изпълнят поетите от тях ангажименти".
