Има градушка – има проблем. Няма градушка – няма проблем. Така разсъждават българските управници, разчитайки природата да ги отърве от неволите, вместо сами да сторят това. Споменът от унищожителната градушка, която помете София през юни миналата година, едва ли ще избледнее скоро. Но мерките за предотвратяването на ново такова бедствие отдавна са излетели от главите на властимащите.
Типично по нашенски поуки от минали събития не се извличат. Достатъчно е само да припомним, че в проектобюджета за 2015-а имаше искане 4.5 млн. лв. да отидат за закупуване на противоградни ракети, както и да се осигурят средства за разширяване на защитената територия, но тези пари не бяха одобрени в Народното събрание. И съответно на земеделците, а и на самата Изпълнителна агенция "Борба с градушките" им се наложи да разчитат на божията милост.
Нелепото е, че догодина пак ще сме в същата ситуация, макар сега да върви търг за избор на фирма, която да осигури необходимите снаряди за четири години напред. Проблемът е, че агенцията, която ще ги използва, изобщо не разполага с необходимите за целта малко над 26 млн. лева. Или иначе казано – залагат се фиктивни пари за съвсем реален договор.
Цялата драма е, че начинът, по който работи и се финансира звеното за превенция от градушки, са си все същите. В бюджета на агенцията не се залагат предварително средства за закупуване на противоградни ракети, като се разчита на държавата да ги осигури при нужда. Обяснението е, че поради динамичните климатични процеси няма как да се планира колко снаряда ще са необходими – през 2014-а например са изстреляни 14 500, през 2012-а – 2800, а през 2013-а – 5100. На първо четене всичко звучи логично, но на практика механизмът не работи, тъй като пари никога не се намират навреме. Ето, в началото на сегашната година резервът на агенцията беше почти празен, само че нито Министерството на земеделието, нито правителството отпуснаха някой лев за попълването му. Финансиране не се намери и впоследствие, въпреки че бяха взети и изгърмени 5700 ракети с уговорката да се платят по-късно. В същото време за обезщетяване на земеделска продукция (от градушки или суша) държавата харчи десетки милиони годишно. Точно по същия начин стоят нещата и с нужните 26 млн. лв. за следващите четири години. Избраната компания, ако изобщо се намери такава, ще трябва да доставя снаряди и да чака с месеци, а може и повече някой да й плати.
Изходът от тази абсурдна ситуация е да се промени принципът на финансиране на Изпълнителната агенция "Борба с градушките". Единият от обсъжданите варианти е създаването на Гаранционен фонд, в който земеделците да внасят определена сума. Говори се за около 2 лв. на декар, което изглежда приемливо при огромните загуби, които биха могли да претърпят. Със същата сума ще участва и държавата. Сметките показват, че така могат да се съберат около 140 млн. лева. Което не само ще реши проблема с плащанията, а и ще позволи на агенцията да разшири значително територията, която покрива. Изпълнителният й директор Николай Николов неведнъж е заявявал, че редица общини, земеделски организации и отделни земеделски производители молят за разширяване на противоградните площадки. В 90% от молбите им, според Николов, пишело, че те самите са готови да заплащат подобна услуга, само и само да са защитени.
Кога и дали въобще такъв фонд ще заработи още е рано да се каже. През септември въпросът за финансирането на агенцията за борба с градушките бе повдигнат в парламента. После министърът на земеделието и храните Десислава Танева обеща реформи. Местните избори и наближаващата зима обаче, изглежда, оставиха развръзката за догодина.
