Очевидно е, че партиите не желаят да се борят с купуването на гласове, защото ги устройва. Те предпочитат да си пазаруват избиратели, вместо да положат усилия да ни убедят да гласуваме за техните кандидати. От тази гледна точка слоганът "Купуването и продаването на гласове е престъпление" отдавна загуби смисъла си и се превърна в клише. Формалност, на която никой не обръща внимание, а я приема като незначителна подробност от досадния предизборен пейзаж.
От една страна, всеки предизборен клип завършва с тази фраза. На всеки плакат и билборд е изписана. А от друга, същите тези партии и техните щабове, платили за съответната реклама, най-нагло и необезпокоявани от никого си пазаруват гласоподаватели най-вече в малките населени места и ромските махали сред неграмотни, но пълнолетни техни жители. В големите градове това става много по-трудно. И основната причина не е само в бедността, голямата безработица и безизходицата. А просто защото хората у нас стават все по-необразовани и неуки. И едновременно с това апатични и зависими.
В крайна сметка излиза, че проблемът не е толкова в активността на избирателите, а в тяхното качество. То пък е пряко свързано с качеството на избраните от тях – било за депутати, или за общински съветници. Ето защо по-наложителният дебат в момента би трябвало да е не този за задължителното или електронното гласуване, а за въвеждането поне на минимален образователен ценз. Както за гласоподавателите, така и за тези, които се явяват на избори. Някак си не върви повече неграмотни да избират неграмотници да управляват държавата, а оттам и живота на всички.
Бившият председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков обърна внимание, че основното образование е задължително според конституцията. И какво излиза? Че страшно много български граждани газят закона, нарушават го безцеремонно и не само никой не им търси сметка, ами правото им да гласуват било свещено! Само че правата и задълженията са взаимносвързани – за да имаш права, си изпълняваш задълженията.
"Винаги съм бил привърженик на образователния ценз, защото не искам неграмотни хора да определят как да се управлява държавата ни. Защо някои не спазват основното си конституционно задължение да учат до 16 години и да получат поне основна грамотност? И те, и държавата обаче не зачитат конституцията, все едно е lex imperfecta (несъвършена правна норма) и я заобикалят и нарушават непрекъснато. Не мога да се примиря с това – в ХХI век държавата ни да допуска да имаме стотици хиляди неграмотни и още толкова полуграмотни”, казва проф. Герджиков.
В случая очевидно има и нещо друго. Щом политиците си затварят очите за това закононарушение, значи имат интерес от неграмотните избиратели. Защото са лесно манипулируеми и евтини и защото могат да бъдат накарани да гласуват за всеки, който партията посочи. Нещо повече – по избори партиите насочват вниманието си предимно към неуките.
"От години се забелязва тенденцията хора с нисък интелектуален статус, които трудно различават двуцифрените числа или кръгчето от квадратчето, да се водят като стадо на избори. Видя се, че преференциалният вот с всичките му ползи не сработи, както очаквахме, тъкмо поради разминаването между право на глас и образователно равнище при определена група избиратели", посочва и проф. Николай Ангелов, преподавател в Техническия университет в София. Според него това води до парламент с ниско качество, до некачествени негови решения, до отчуждение на високообразованите гласоподаватели, до отчаяние на цели прослойки, до емиграция на най-качествената част от населението.
