Неуспешните преговори с финансовия министър Владислав Горанов за увеличаване на бюджета на съдебната власт, за да се увеличат магистратските заплати, очевидно "събудиха" Висшия съдебен съвет и той внезапно се размисли как да свие разходите в системата. Така миналия четвъртък (на 15 октомври) като последна точка с пореден номер 100 в дневния ред на заседанието на ВСС набързо беше приет докладът за значението на районните прокуратури. И най-важното в него: критериите, по които ще се прави "оптимизацията" на прокуратурите. Това значи – преценката кои от тях ще останат да съществуват и кои – не.
Критериите са седем на брой и са почти идентични с тези, по които се планира да бъдат орязани районните съдилища. Сред тях са равнището на криминалната активност в съответния район, броят на населението, географските отстояния, натоварването на магистратите с преписки и дела и други. А идеята на тази реформа най-общо е следната: "бутиковите" районни прокуратури, в които работят до петима магистрати на щат, са заплашени от закриване. Но всъщност, дори ако се стигне дотам, прокурорите от тези селища ще си останат в същите сгради, в които са сега, ще си седят на същите бюра и столове, ще си четат същите папки. Само че ще ги водят на "изнесено работно място" в близката "голяма" районна прокуратура.
За магистратите разликата ще е само в това, че шефът им ще е далече, счетоводителката – също, а ако им "забият" компютрите, ще трябва да почакат да пристигне системният администратор. Но не е така за административните служители в тези прокуратури – те не са несменяеми и могат да бъдат съкратени. Най-много да останат по някоя деловодителка и чистачка, защото без тях просто няма как да се мине.
Очевидно целта е чрез тази "оптимизация" да се свият разходите по издръжката за техническия персонал, за да не се достига до безумия, като например това в Гълъбово – там има двама прокурори, но ги "обгрижват" шест човека администрация. Веднага след като се появи обаче, докладът предизвика страхотен отзвук не само в прокуратурата. И аргументите против не закъсняха: "Ще настане хаос"; "Няма да спестим пари, защото разноските по поддръжката, отоплението и охраната на сградите ще се запази, а ще похарчим повече за командировъчни и бензин"; "Не щатовете в районните съдилища и прокуратури са раздути, а тези в апелативните и върховните структури", гневно започнаха да се обаждат магистрати.
Прекрояването на съдебната карта обаче засега очевидно няма алтернатива – поне не и след избора, пред който Горанов постави ВСС: ако искате по-високи заплати, започвайте с реформата (и със съкращенията).
Каква е картината в момента
Сега в страната има 113 районни прокуратури, в които работят общо 1035 прокурори. На всеки петима се пада по един началник – 172 са хората на ръководните длъжности. А към всеки началник задължително трябва да се назначи обща администрация, която да го обслужва.
Изобилието от "вождове" в прокуратурата е по-малката беда. По-страшното е, че към 1 януари тази година е имало 30 прокуратури с числен състав "до двама прокурори", а в четири от тях – Трън, Чепеларе, Дулово и Никопол, е работил само един магистрат, който е бил едновременно и вожд, и индианец – т.е. този прокурор сам си е разпределял преписките и сам си ги е решавал. Това прави напълно невъзможни такива "глезотии" като случайното разпределение на делата, което всъщност за гражданите е гаранция срещу опасността да попаднат на корумпиран магистрат.
"Брой до пет или под пет прокурори в районна прокуратура трудно обосновава наличието на административно-ръководен персонал – както за магистратите, така и за съдебните служители, не съдейства за постигане на стандарт за административно управление, пречи на специализацията, увеличава корупционните рискове и рисковете за конфликт на интереси, води до затруднения при отсъствие на магистрати, до трудности при избор на административен ръководител и при необходимост от командироване." Това са все констатации от доклада.
Освен това всичките прокурори в страната имат еднакви възнаграждения, които им се определят "централно". Ако има разлики, те се дължат най-вече на годините стаж, които те са натрупали. Натовареността им обаче е драстично различна в различните райони на страната: например за цялата 2014 г. двамата прокурори, работили в Ардино, са внесли в съда общо 14 акта, докато за същия период от време прокурорите в Балчик са внесли 120 прокурорски акта. Различна е и криминогенната обстановка, в която работят прокурорите в различните части: броят на регистрираните престъпления в Несебър например варира до 284 на прокурор, а в Крумовград едва стига до 23.
Какво се предлага?
Най-простичко казано – сливане на прокуратури със запазване на "изнесени работни места" там, където ведомствата вече са закрити. В анализа това е обяснено така: "Изграждане на система от концентрирани районни прокуратури с разширена териториална компетентност. При нея прокурорската дейност ще се администрира от седалището на съответната концентрирана районна прокуратура. А в населените места, където административно-организационните единици са били закрити, ще остане възможността да функционират отделения или прокурорски офиси с изнесени работни места към съответната районна прокуратура.
Горе-долу такава е и идеята за реформиране на картата на съдилищата. Критериите за тяхното преустройство бяха приети от ВСС още през юли тази година.
При прокуратурите трябва да се вземат предвид две изрични уговорки: едната е, че необходимостта да се създаде такъв "изнесен офис" ще се преценява за всеки конкретен случай отделно. И втората – че ако бъде закрит и районният съд в това населено място – няма да може "да се обоснове наличието на районна прокуратура". Ще рече, че закриването на районния съд автоматично ще влече след себе си и закриване на съответната районна прокуратура – "поради ограниченията в териториалната компетентност".
Според доклада това окрупняване ще спести средства, защото ще даде възможност за съществено намаляване на административния персонал на административните секретари, на счетоводители, на системни администратори, домакини и други. Освен това ще намали корупционните рискове в малките населени места. И най-важното: ще повиши качеството на правораздаването.
Същевременно достъпът на гражданите до правосъдие няма да бъде нарушен, категорична е работната група. На първо място, защото в това понятие – когато то се отнася до прокуратурата, се влага различно съдържание: необходимо е да бъде налице орган, който да се произнесе по конкретния казус в разумен срок, при осигурено спазване на правото на защита на лицата – а това ще бъде осигурено. Освен това прокуратурата всъщност не е съд, макар и да е част от съдебната власт. И личното явяване на гражданите в прокуратурата по време на досъдебното производство или при предварителната проверка изобщо не е необходимо.
Няма проблем и с конституционното изискване структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата. Защото съответствието между различните нива в структурата (районно, окръжно, апелативно), ще се запази. Но не е необходимо броят на прокуратурите и седалищата им изцяло да съвпадат с тези на съдилищата, смятат докладчиците.
Населените места не са назовани
Кои ще са прокуратурите, които ще бъдат "концентрирани", обаче все още е напълно неясно. През следващите месеци по въпроса първо ще умува ВСС и ще напасва предложения към седемте критерия, по които ще се преценява къде да има и къде да няма районни прокуратури. После в играта ще се включат и политиците – защото едва ли някой вярва, че те ще оставят ВСС да върши такава реформа сам – все пак там, където са седалищата на прокуратурите и на съдилищата, са и центровете на избирателни райони, а депутатите разчитат на гласове оттам. Така че пазарлъците, по стара българска традиция, ще са страшни. Особено като се знае, че закриване на прокуратури ще има главно в малките селища, където работните места и без това се броят на пръсти.
Това обаче отпраща старта на оптимизацията на прокуратурите някъде в необозримото бъдеще. Така, както вече се случва впрочем с реорганизацията на районните съдилища – критериите за тяхното реформиране вече бяха приети, при това още през юли. Но и до ден днешен конкретни предложения нито са внасяни, нито са обсъждани.
Само че изборът, който остави Горанов, всъщност беше не дали изобщо ще има оптимизация на съдилищата и прокуратурите, а кога…
Земетръсни
Да се "заличат" от конституцията районните и окръжните съдилища, а на тяхно място да се запишат нови – регионалните съдилища. Това гласи едно от внесените предложения за промени в конституцията, за което се разчу през изминалата седмица. То е внесено в процедурата между първото и второто четене на проекта за изменението на основния закон от депутата от Реформаторския блок Петър Славов. А основният мотив, който стои зад тази твърде спорна идея, е, че така ще се "развържат" ръцете на ВСС за още по-сериозно прекрояване на съдебната карта.
Всъщност през последните няколко седмици предложенията за още и още изменения в конституцията буквално валят. Само че много от новите идеи правят все по-основателен въпроса дали изобщо ще я бъде тази реформа? Защото са диаметрално противоположни и ще направят съгласието между парламентарните групи изключително трудно.
