Малтийският курорт не привлече лихвеното слънце над Европа. Двадесет и пет членният управителен съвет на Европейската централна банка остави на рекордно ниските 0.5% основната лихва на еврозоната и след съвещанието си на 22 октомври. Депозитната лихва продължава да е минус 0.2%, а минималната кредитна – 0.3 процента. Решението не изненада пазарните играчи, предвидиха го всички анкетирани по темата икономисти.
Анализаторите не пропуснаха да обърнат внимание на любопитната подробност, че Драги и колегите му от управителния съвет на ЕЦБ са избрали за място на жизнено важните си дискусии за монетарната политика на еврозоната петзвездния малтийски курортен комплекс "Уестин Драгонара". Той е прочут с двата си частни плажа и с едно от най-големите казина в средиземноморския район – то работи на 24-часов график.
На пресконференцията след съвещанието на европейските централни банкери председателят на ЕЦБ сподели, че е натоварил банковите комисии да проучат всички доводи "за" и "против" различните монетарни подходи. Той каза на репортерите, че е имало "активни дискусии" за инструментите, които биха могли да се използват, и подчерта, че ЕЦБ все пак може да добави свежи парични стимули преди края на годината. Алтернативите са да се удължи срокът на програмата за печатане на пари след септември 2016-а, да се увеличи месечният обем на покупките на облигации над сегашните 60 млрд. евро или да се разшири гамата на купуваните активи. Някои анализатори подхвърлиха и идеята за ново намаление на лихвата по депозитите. Окончателно решение ще бъде прието, след като на декемврийското си съвещание управителният съвет на финансовата институция оцени доколко адекватна е досегашната парична политика на фона на новите макроикономически прогнози. Да припомним, че през септември ЕЦБ предвиди 1.4% ръст на БВП на еврозоната през тази година и ускоряване на растежа до 1.8% през 2017-а.
Еврото реагира на думите на Драги със спад от над 1.5 цента и в 16.20 ч. се разменяше срещу 1.1183 щ. долара, а половин час по-късно вече вървеше по 1.1162 долара.
Още преди съвещанието на 22 октомври анализаторите коментираха, че основното предизвикателство пред председателя на ЕЦБ ще е да покаже, че е готов повече от всякога да разшири паричните стимули, без да паникьосва инвеститорите за икономическото здраве на еврорегиона. При това, след като през последните седмици председателят на ЕЦБ и повечето му колеги от управителния съвет коментираха, че е прекалено рано да решават дали да разширят програмата си за покупка на книжа над сегашните 1.1 трлн. евро. Сред колебаещите се са шефовете на централните банки на Германия, Франция, Австрия, Холандия, Финландия, Словения, Словакия, Литва, Естония и Малта, а също членовете на изпълнителния борд Ив Мерш и Сабине Лаутеншлегер.
Според Ник Матюс – шеф на звеното за европейски икономически проучвания в лондонския офис на "Номура интърнешънъл", въпросът не е дали, а кога ще е най-подходящо да започне разширяването на стимулите. Защото има известни стратегически фактори, които в момента биха повлияли на решението. Единият от тях е кога Федералният резерв ще направи първото лихвено увеличение от 2006-а насам. Ако то бъде отложено за след очакваната от икономистите дата 16 декември (заради забавянето на глобалния растеж), това ще притисне ЕЦБ да увеличи стимулите. Другият фактор са новите икономически прогнози, които европейските централни банкери ще огласят през декември. Трябва да се анализират и икономическите събития в развиващите се пазари и най-вече в Китай.
През изминалите девет месеца от началото на програмата на ЕЦБ за монетарно стимулиране на икономиката влиянието й върху инфлацията е почти незабележимо. През септември тя дори падна под нулата. Появиха се обаче и признаци, че стимулите вече оказват положително влияние върху реалната икономика. Банките използват предоставената им ликвидност, за да отпускат повече заеми и да облекчават условията за кредитиране на компаниите.
Нараснало е и доверието в икономическата перспектива на еврозоната. По-висок е оптимизмът на германските бизнесмени за стопанството на страната, както и на френските им колеги от сферите на услугите, продажбите на дребно, промишлеността и строителството. Доверието им в икономическата перспектива на второто по големина стопанство от еврозоната се е повишило през октомври до най-високото си равнище от август 2011-а насам.
Безработицата в Испания също е паднала – до най-ниската си от 2011-а насам стойност. Тя е 21.2% през третото тримесечие срещу 22.4% през предишните три месеца. Въпреки подобрението обаче страната е с втората най-висока безработица в еврозоната след Гърция. При това броят на постоянните работни места намалява. Въпреки това министърът на икономиката Луис де Гиндос обяви на 20 октомври, че Испания ще разкрие общо 600 хил. нови работни места през тази година, а безработицата ще падне до 19.7% към края на 2016-а. На малко по-различно мнение е Европейската комисия, която поставя под въпрос икономическите прогнози в новия испански бюджет и очаква 20.5% безработица през същия период.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3371 млн. евро (близо 6.6 млрд. лева). Сделките в щатски долари имаха едва 0.55% дял от купената и продадена валута.
