Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
В средата на септември председателят на Фед Джанет Йелън даде да се разбере чрез медиите, че наближава времето за вдигане на основния лихвен процент. Да, ама не. Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш, казваше писателят. Отрезвяването дойде с решението на управителния съвет на централната банка на най-мощната икономика в света да не го повишава.
Изявление от ЕЦБ даде в началото на тази седмица на широката публика да разбере, че част от огромната сума от 1.14 трлн. евро, предвидена за банковата система на еврозоната, вече е вляла живителна сила в реалната икономика на Стария континент. И настана веселба. Финансовите пазари решиха, че това е сигнал – че ЕЦБ ще вдига основния лихвен процент. Дилъри и инвеститори продадоха държавните ценни книжа, които притежаваха и си купиха по-рисковите корпоративни книжа и книжа на държави от периферията на Евросъюза, каквато е и България. На пресконференцията в края на седмицата обаче Марио Драги отрезви финансовите пазари, като даде да се разбере, че ЕЦБ може да вдигне, но и да понижи основния лихвен процент. Защото опасността инфлацията да се превърне в кошмарна дефлация все още чука на вратата.
Основният лихвен процент, който определя централните банки, е в пряка зависимост от икономическото състояние на една страна и на света като цяло и пряко отразява очакванията за инфлационните тенденции. На всички централни банкери им се иска икономиката да расте с умерени темпове и инфлацията бавно да пълзи нагоре, за да могат да я контролират чрез основната лихва. Ама не е сега моментът – най-малкото защото Китай все още изпитва затруднения да намери правилния път за възстановяване на икономическия си ръст. Ето защо Драги обеща още до края на тази година да даде допълнителни финансови стимули. С една дума – ерата на евтините пари продължава. И това беше искрата, която възпламени пазарите.
Пари ще има за всички. И всеки си напазарува на воля. Някои накупиха държавни, други наблегнаха на корпоративни книжа. Цената на долара също скочи нагоре.
Цените и на българските ДЦК, емитирани на международните финансови пазари, отхвърчаха нагоре. Всъщност те възстановиха позициите си от началото на седмицата, защото ден по-рано (в сряда) лоши новини за книжата на развиващите се пазари, какъвто сме и ние, успя значително да понижи цената им.
Най-дългосрочната ни емисия с падеж през март 2035 г. не успя напълно да заличи пораженията от разпродажбите, предизвикани в сряда. Като цяло тя поевтиня с 1 евро и се продаваше за 91.2 евро, или при 3.77% годишна доходност. С напълно възстановени позиции се оказаха книжата ни с падеж през 2027 година. Те отново се предлагаха на цена 96.7 евро, гарантираща възвръщаемост на инвестицията от 2.97% годишно. С напълно възстановена цена е и емисията ни с падеж 2024 година. Цената "продава" от 102.6 евро продължава да гарантира годишна възвръщаемост на инвестицията от 2.62 процента. Изненада отново донесе по-краткосрочната ни емисия с падеж март 2022 година. Инвеститорите продължават да проявяват огромно желание да се сдобият с нея, в резултат на което тя поскъпна с 10 цента до 100.35 евро за 100 номинал, а доходността й се понижи с 2 базисни точки до 1.94% на годишна база.
Министерството на финансите продаде 50 млн. лв. от предварително обявените за реализация 10-годишни държавни съкровищни облигации с номинална стойност 65 млн. лева. Причината за частичната продажба не е в липсата на търсене, защото такова беше заявено с подаването на поръчки за участие за 123 млн. лева. Причината е в нежеланието на финансовото ведомство да попълва хазната с новопривлечени средства на всяка цена. Така отцепените 50 млн. лв. номинал се реализираха при доходност 2.47%, докато средната цена на подадените поръчки гарантираше 2.65 процента. В стремежа си да продава ДЦК, но само при определен лихвен диференциал спрямо приеманите за бенчмаркови такива книжа се стига до ограничена реализация на свежи книжа. От това страда ликвидността на вторичния пазар.
В понеделник ще се проведе аукцион за продажбата на 150 млн. лв. от емисия с падеж януари 2018 година.
