След като от Брюксел дойде предупреждението, че не изпълняваме изискванията на директивата за енергопестене, на управляващите бяха необходими само няколко дни, за да се размърдат и да пуснат за обществено обсъждане "Национален план за действие по енергийна ефективност 2014 -2020 година". Целта на тези действия е ясна – да се избегнат финансовите санкции.
Това е третият подобен документ, но първият, изработен според действащата в момента европейска Директива 2012/27. Предишните два тригодишни плана за енергийна ефективност действаха в периода 2008 – 2013-а. Тогава България преизпълни с 12. 6 на сто целите си за енергийни спестявания, като вместо заложените 4860 гигаватчаса годишно (417.96 килотона нефтен еквивалент) бяха постигнати икономии в размер на 5472 гигаватчаса (470.59 килотона нефтен еквивалент). Само че през 2013-а бе изготвен нов актуализиран референтен сценарий за държавите от Европейския съюз с хоризонт до 2050 година. Ревизираните прогнози предвиждат за този срок ръст на брутния вътрешен продукт с 2.2 на сто, минимално увеличение на първичното енергийно потребление до 18.5 млн. т нефтен еквивалент, намаляване на първичната енергийна интензивност с 1.9% средногодишно и увеличаване на потреблението на енергия от възобновяеми източници от 1.45 до 1.95 млн. т нефтен еквивалент.
Дали тези очаквания са изпълними, е трудно да се каже. При предишните разчети имаше сериозни отклонения от заложените прогнози, които се дължаха най-вече на икономическата криза. Ръстът на БВП се оказа значително по-малък, а първичната енергийна интензивност вместо да намалява се повиши в две последователни години (2010 и 2011-а) и още не може да достигне най-ниското си равнище. На този фон от енергийното министерство залагат до 2020 г. страната да постигне енергийни спестявания от 1590 килотона нефтен еквивалент годишно в първичното енергийно потребление и 716 килотона в крайното енергийно потребление. Чрез оптимално използване на европейските фондове през новия програмен период, средства от местни източници и държавния бюджет управляващите планират да пестят по 230 килотона от въпросните 716 килотона нефтен еквивалент. Това ще стане, като собствениците на обществени сгради с разгърната застроена площ над 250 кв. м и на промишлени системи с годишно потребление на енергия повече от 3000 мегаватчаса бъдат задължени да ги обследват и сертифицират за прилагане на мерките за енергийна ефективност. На практика тези обследвания ще дадат предписания за необходимостта и начините за енергоспестяване, които да се приложат в конкретния обект.
Реално погледнато, останалото намаление ще изнесе на гърба си енергийният бизнес. На първо място, това ще са търговците с електрическа енергия и топлопреносните предприятия, които продават на крайните потребители повече от 75 гигаватчаса годишно (6.45 килотона нефтен еквивалент). Следват търговците с природен газ, продаващи повече от 8 млн. куб. метра годишно, търговците с течни горива, пласиращи повече от 6.5 хил. т на пазара (с изключение на горивата за транспортни цели), търговците с твърди горива, които продават повече от 13 хил. тона. Всяко едно от тези предприятия, ако има персонал повече от 10 души и годишен оборот, надвишаващ 3.9 млн. лв., ще е задължено да изпълнява мерки за енергийна ефективност. Чрез законодателството ще се фиксират индивидуални цели за енергийни спестявания, като за частичното или цялостното им изпълнение търговците ще могат да използват и предоставянето на различни енергийни услуги на крайните потребители. Да речем, подмяна на съществуващите стари уреди със съвременни, въвеждане на интелигентни системи за измерване и контрол и т.н.
"Националният план за действие по енергийна ефективност" съдържа и някои любопитни данни, като например, че са създадени и продължават да съществуват благоприятни възможности за износ на електрическа енергия. Причините са относително постоянното й потребление през последните пет години, обстоятелството, че производството значително надвишава потреблението, а също бързото нарастване на тока от възобновяеми източници. Всички тези предпоставки водят до трайно увеличаване на износа, който за последните десет години е скочил с 32 на сто. Още по-изразителна е тенденцията, която се наблюдава при течните горива от нефтен произход. Докато потреблението им у нас през последните десет години е намаляло с 8%, техният износ се е увеличил 2.6 пъти.
