Сегашното ръководство на БНБ трябва да предприеме мерки, които да дадат гаранция, че случилото се с КТБ никога повече няма да се повтори. Необходимо е да се присъединим към Европейския банков надзор, защото това ще е една допълнителна гаранция за ефективната работа на надзора… Ето, с такива изявления близо година ни мътеха главите политиците – от президента до народните представители от парламентарно представените партии. Влизането в Европейския банков съюз и в Европейския банков надзор бе издигнато като национална кауза, зад която се обединиха големите политически формации. Без въобще да се проведе професионален дебат за ползите и рисковете в краткосрочен и дългосрочен план. Просто беше развято знамето, че едно такова влизане ще е гаранция, че фалити на големи банки повече няма да има. И никой от компетентните в тази област професионалисти не посмя да обели и дума. Не се опита дори да обясни на широката публика, че не европейският, а междугалактическият банков надзор да дойде у нас, пак не може да ни застрахова срещу изпадането на кредитни институции в несъстоятелност. Такава гаранция не съществува. И това е записано в основополагащия документ на единствената организация по света, която създава стандартите за банков надзор – Базелския комитет за банков надзор. Каквото реши той, се превръща в закон, без значение дали ще фигурира в европейска директива или регламент. Основните постулати, сътворени от комитета, се изпълняват безусловно. В точка 44 на един от тях, озаглавен "Базови принципи на ефективния банков надзор" (Core Principles for Effective Banking Supervision), е записано: "Високата степен на съобразяване с базовите принципи би следвало да допринесе за финансовата стабилност, но тя няма да гарантира, нито да предотврати фалита на банки. Банковият надзор не може и не би трябвало да предоставя осигуровка, че банките няма да фалират. В една пазарна икономика фалитите са част от поемането на риск". Едва ли има какво повече да се каже по въпроса.
След като Базелският комитет е направил в свой официален документ изявление, че срещу банковите фалити няма лекарство, всички местни политически напъни за оценка на качеството на активите за влизане в Европейския банков надзор, без да сме членове на еврозоната, и всякакви други подобни лакърдии стават абсолютно безсмислени. Защо тогава БНБ се съгласи да направи оценка на качеството на активите на кредитните институции в страната, разходите за която се оценяват на десетки милиони, а ефектите от нея могат да достигнат и милиарди левове? Отговорът е елементарен – централните банкери от опит знаят, че
срещу ръжен не се рита
Казано по друг начин, всяка битка срещу управляващото мнозинство е обречена. И то с доста печални последствия за банкерите. Тази закономерност съществува не само в България, а и в много други европейски държави. Заради несъгласието си с водената от управляващата партия в Полша икономическа политика Лешек Балцерович не бе преизбран през 2007-а за втори мандат като гуверньор на Полската национална банка. И независимо от огромния си авторитет никога повече не се върна в голямата политика.
Противопоставянето на намерението на унгарския премиер Виктор Орбан да ограничи независимостта на Унгарската централна банка през 2012-а пък костваше поста на нейния председател Андраш Симор.
Истината е, че колкото и да са способни централните банкери, те не могат да си вършат успешно работата без подкрепата на управляващите. Няма случай централен банкер да се е противопоставил на тези, които са на власт, и да е оцелял. Ето защо вместо безсмислено да се съпротивляват срещу погрешни политически решения, ръководствата на централните банки предпочитат да ги приемат и впоследствие да се опитват да ги трансформират така, че максимално да оберат негативните ефекти от тях. Същото вероятно ще направи и БНБ при предстоящата оценка на активите на кредитните институции, която всъщност й бе наложена след едно популистко изказване на президента Росен Плевнелиев през лятото на миналата година.
Успехът на това нейно начинание обаче също зависи от политиците. Да предположим, че при някои банки, намиращи се в първата десетка по размер на активите, оценката покаже капиталов недостиг, който те не могат да попълнят. Какво правим тогава? Както заяви Димитър Костов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", в интервю за в. "БАНКЕРЪ", в този случай започват да се прилагат планове за преструктурирането им. Само че "преструктурирането е възможно само и единствено, когато е сигурно, че постига по-добър резултат от несъстоятелността за всички засегнати в тези процеси. Ако под преструктуриране разбираме, че някой ще плаща заради това други да са по-добре, това преструктуриране не е разрешено от закона. И това означава, че несъстоятелността също е вид преструктуриране. Което въобще не бива да се забравя", добавя Костов. Всъщност и при преструктурирането, когато е необходима финансова подкрепа от правителството и при несъстоятелността на една банка, неминуемо
ще се стигне до парите на държавата
Причината е, че и в двата фонда, които по закон са предназначени да осигурят финансово двата процеса, няма средства. Във Фонда за гарантиране на влоговете се намират около половин милиард лева, а Фондът за преструктуриране е в процес на учредяване. И след като парите в тях не достигат, е ясно, че държавата ще им ги осигури назаем. Назаем, защото всички суми, които евентуално ще получат, ще трябва след това, пак по силата на закона, да бъдат възстановени.
Без никакво съмнение, стигне ли се до ползването на държавни средства, политическата класа ще нададе вой до небесата. Както бе при случая с Корпоративна търговска банка. Точно затова при сегашната ситуация едно евентуално преструктуриране на банки ще е изцяло политическо решение. То така пише и в едноименния закон, който Народното събрание прие през късната пролет на 2015-а. Там изрично се посочва, че когато за преструктурирането на кредитна институция се ползват държавни средства, първо се иска съгласието на министъра на финансите. Изцяло от него и съответно от Министерския съвет зависи дали една банка ще бъде спасена, или не. Стига да има пари, разбира се. В този смисъл възниква и следващият голям въпрос:
разполага ли правителството с достатъчно средства
за да участва ефективно и без да иска санкции от парламента във финансирането на едно или на няколко преструктурирания на банки? В момента фискалният резерв е около 10 млрд. лв., като използваемата от него сума е около 5.5 млрд. лева. Само че според актуализираната прогноза от излишък бюджетът ще излезе до края на годината на дефицит от близо 3.3 млрд. лева. Причината е в големите плащания по европроекти. Тоест, фискалният резерв ще се стопи поне с размера на дефицита, тъй като Законът за държавния бюджет за 2015-а не позволява вземането на нови големи заеми. Получаването им обаче е предвидено в публикувания преди десетина дни проектозакон за държавния бюджет за 2016-а. Там е заложено емитирането на нов дълг в размер на 5.3 млрд. лева. Като в чл.67 на проекта е отбелязано, че част от този дълг може да бъде използван за "предоставяне на публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително и чрез Българска банка за развитие". Казано иначе, ако ББР реши да придобие активите на някоя закъсала банка, ще може да емитира дълг или с парите, получени от продажбата на държавни облигации, правителството ще може да увеличава капитала й, за да придобие тя друга банка, която не може да попълни капиталовия си недостиг. Освен това в проектозакона за следващия бюджет се предвижда кабинетът да има право да издава държавни гаранции в размер до 900 млн. евро по заеми от външни кредитори, които евентуално ще се наложи да вземе Фондът за гарантиране на влоговете. По груби сметки тези набелязани за 2016-а мерки не само ще възстановят финансовите наличности във фискалния резерв, но и ще осигурят допълнителен буфер за гарантиране на фискалната стабилност на държавата. Което е добре. Но всички тези законодателни текстове потвърждават казаното – че когато става дума за решаването на съдбата на големи банки, отговорността е изцяло на политиците, а не нечия друга. И една сериозна държава трябва винаги да е готова финансово да посрещне дори и неочаквани предизвикателства, породени от проблемите с една или друга голяма кредитна институция. А не в такива моменти политиците да се чудят какво да правят, да дрънкат за банкова ваканция и да си измиват ръцете с Централната банка. Защото нали се разбрахме – дори и най-ефективният надзор не дава гаранции срещу банковите фалити. Казал го е Базелският комитет.
