Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса с кански мъки и след четири заседания, преминали на принципа "иди ми, дойди ми", прие проектобюджета на институцията за 2016-а. Радостта на тези, които се надяваха, че тя ще разполага с 3.335 млрд. лв., за да покрие разходите си, или с 380 млн. лв. повече спрямо тази година, се оказа твърде кратка. Здравният министър д-р Петър Москов върна за преразглеждане увеличения "на трето теглене" със 130 млн. лв. бюджет и надзорът се самокоригира, като гласува разходите да останат 3.204 млрд. лева. Така хората от гражданската квота в здравния фонд пак не успяха да наложат волята си над представителите на държавата. И очакваният дефицит за 2015-а по традиция ще бъде прехвърлен като "воденичен камък" към следващия бюджет.
Недостигът от 130 млн. лв. трябваше да бъде покрит с допълнителни средства от централния бюджет. Но заместник-министърът на здравеопазването и член на надзора д-р Бойко Пенков в последния момент обясни, че тази сума не е заложена в бюджета за 2016-а, а и повишението противоречало на Закона за публичните финанси.
Преди последното заседание представителите на синдикатите, работодателите и д-р Станимир Хасърджиев от пациентските организации скочиха срещу проектобюджета от 3.204 млрд. лв. с мотива, че в него държавата не предвижда достатъчно увеличение на вноските за осигуряваните от нея 4.4 млн. души. Освен това те изтъкнаха, че заложените средства не стигат за бъдещия безплатен пакет от медицински услуги. "Опозиционерите" обаче подкрепиха проекта, тъй като в противен случай бюджетът ще остане със сегашните си параметри. Подкрепиха го с две задължителни корекции – да бъдат покрити липсващите 130 млн. лв. и Националният рамков договор между лекарите и касата да влезе в действие най-рано от 1 март 2016-а. Позицията на гражданската квота първоначално бе одобрена от здравното ведомство, но "против" увеличението гласуваха представителят на Министерството на финансите Кирил Ананиев и управителят на НАП Бойко Атанасов.
Здравният министър д-р Петър Москов бе поставен между чука и наковалнята. Ако приемеше повишението, Москов щеше да си издейства "черна точка" пред финансовия министър Владислав Горанов и правителството като цяло. В противен случай щеше да постави под угроза собствената си здравна реформа, тъй като средствата за нея сигурно няма да стигнат. Москов избра първата опция и сега ще си сърба попарата. А иначе заместникът му Бойко Пенков тръбеше, че 3.335 млрд. лв. са достатъчни за провеждането на замислените реформи, за гарантирането на основния и допълнителния пакет, както и за диспансеризацията на пациенти с хронични заболявания. В същия дух и Хасърджиев отбеляза, че тези параметри позволяват на касата да работи в "сравнително нормални условия" и ще се излезе от порочния кръг всяка година да започва със стар дефицит. Само че пак ще се пее старата песен на нов глас.
От министерството посочват, че дефицитът за 2015-а едва ли ще е 130 млн. лв., тъй като в осигурителния фонд трябвало да влязат допълнителни 20 млн. лв. от здравни вноски и 65 млн. лв. от договорени отстъпки за лекарства. Но я влязат, я не, тъй като нито отстъпките, нито надсъбраните осигуровки са сигурни.
И другите приети текстове остават пълни с въпросителни и потенциални конфликти. Засега няма разчети какви средства ще отидат за пълното плащане на заболяванията от основния пакет, колко ще са парите за частично покрития допълнителен пакет, липсва и оценка на дейностите, които излизат от извънболничната помощ. Което вещае нови корекции. Не са точно калкулирани и средствата за новите високотехнологични апарати, които получиха доста болници, нито промяната в регулативните стандарти, засягаща предимно лимитите за направления при личните лекари.
Предстои да се уточни и как ще се процедира с клиничните пътеки, при които се отчете преразход на средства. От осигурителната институция предлагат условията, редът и сроковете за намаляване на цените при преразход в бюджета на касата да влязат като задължителна точка в следващия рамков договор. Всъщност това вече бе направено с действащия сега договор, но до орязване на пътеки не се стигна главно заради протестите на съсловието. Здравната каса обаче твърдо е решила да дисциплинира болниците и предлага нови два сценария, ако те надхвърлят лимитите си. При първия, ако лечебниците "в пакет" извършат и отчетат дейности над договорените обеми за първото полугодие, надзорът на институцията ще преразпределя оставащите пари за следващите шест месеца. Ако при преразход на средствата пък не бъдат договорени по-ниски цени на клиничните пътеки, здравният министър се задължава да внесе в Министерския съвет намалени ставки за всички медицински дейности или за част от тях само за болниците, прехвърлили ограниченията.
Касата все по-често ще залага на строг контрол, проверки и санкции, ако партньорите й не изпълняват договореното. В извънболничната помощ са заложени глоби или имуществени санкции, не по-малко от 200 лв. за първо нарушение, а при повторно провинение сумата се увеличава на минимум 500 лева. За болниците пък предвидените санкции са само имуществени – при първо нарушение 5000 лв., а при следващо – поне 20 000 лева. Районните каси разширяват правомощията си да наказват. Занапред при отчетени медицински услуги, несъответстващи на реалното състояние на пациентите, санкция ще отнасят лекарите в извънболничната помощ или съответното болнично отделение. При повторно нарушение ще се прекратява напълно договорът със здравната каса. На "стрелбището" са заложени и директорите на районните здравни каси. Всеки от тях, който направи плащане, надхвърлящо определения му от централата обем, ще отнася глоба между 600 и 1000 лева. Ако повтори "упражнението", здравният началник ще трябва да се бръкне между 1000 и 2000 лева. Надзорът на осигурителната институция е заложил в закона три нива на контрол – внезапен, контрол преди заплащане на оказана медицинска или дентална помощ и последващ. За да се ограничи възможността здравните ревизори да влизат в корупционни схеми, се предлага екипите на районните каси да се "въртят" и да правят проверки на чужди територии.
В последния момент ръководството на осигурителния фонд се отказа от идеята да раздели оперативния му резерв по отделните пера. За сметка на това бе подкрепено искането на лекарите и зъболекарите Националният рамков договор да влиза в сила от 1 април и да важи за срок от една година. По всеобщо мнение така документът ще бъде адекватен на приетия от парламента бюджет на касата, както и на условията за работа, заложени с последните промени в здравното законодателство.
