Такова нещо досега не се беше случвало – в преходните и заключителните разпоредби на проекта за бюджет за следващата година да се притаи актуализацията на основния финансов закон за тази. Формата е странна, но същината е добре позната – бюджети от пластилин.
Раздуването на заложения в закона дефицит
с над 880 млн. лв. е за покриването на непредвидените разходи за персонал на силовите министерства и някои други ведомства и за финансиране на европейски проекти през Националния фонд и фонд "Земеделие". Предлаганата промяна надхвърля с 50 млн. лв. очакваното по-добро изпълнение на приходите от 832.8 млн. лв., става ясно от актуализираната бюджетна прогноза. 387.8 млн. лв. ще отидат допълнително по бюджетите на няколко министерства, за да бъдат посрещнати непредвидени разходи за персонал, основно за изплащане на обезщетения. Силовите ведомства отново са първенци по непредвидени разходи.
За какво говори това? За следната логиката: записаното във всеки бюджет е на принципа горна граница на разходите. Един вид всеки бюджет е съставен от бюджетни ограничения – "не повече от". При такъв бюджет закованата горна летва се отковава при всеки натиск. На елегантен финансов език това се нарича
"меки бюджетни ограничения"
Префинеността на този изказ всъщност замества нещо много сериозно – прави се бюджет, който няма да се спазва. А това е много лош сигнал до пазарните играчи. Пагубно е и за финансовата дисциплина в страната.
Така че начинът, по който се процедира – новият бюджет да съдържа и актуализацията на стария – е възможно най-неудачният. Вместо да се тропне с крак на недисциплинираността, държавата се нагърбва с признанието, че не е смятала вярно. И това поведение вече е правило – няма значение кой е на власт.
Нека видим сега скандалния списък на
облажващите се от актуализация 2015
Най-много средства – 180 млн. лв., ще бъдат дадени на МВР, от които 120 млн. лв. са за персонал и 60 млн. лв. за издръжка. Предвижда се увеличение на средствата за заплати и осигурителни вноски в размер до 80 млн. лева. В тази сума влизат средства за плащане на извънреден труд при провеждане на специализираните полицейски операции за овладяване на миграционния натиск и на дейностите, свързани с опазване на обществения ред и обезпечаване на сигурността на гражданите на територията на страната. Увеличените възнаграждения на персонала и дължимите осигурителни вноски, свързани с новия размер на минималната работна заплата за страната. Освен това се предвиждат и 40 млн. лв. за изплащане на обезщетения на пенсионирани служители.
В началото на октомври вътрешният министър Румяна Бъчварова поиска за изплащането на обезщетения актуализация на бюджета от 21 млн. лв., но финансовият министър Владислав Горанов обяви, че няма да отпусне парите заради непроведените реформи във ведомството. После пък се закани да реформира министерството през бюджета за 2016 година. Сега обаче се отпускат двойно повече средства, тъй като се смята, че до края на годината разходите по това перо ще набъбнат.
Общо необходимите допълнителни разходи за издръжка на МВР са 60 млн. лв., от тях 40 млн. лв. са задължения към доставчици на ток и топлоенергия, горива и смазочни материали, вода, телекомуникационни и пощенски услуги, експертизи, консултантски услуги и други.
Министерството на отбраната ще получи допълнително 57.2 млн. лв., от които 48 млн. лв. са за персонал и 9.2 млн. лв. за издръжка. Освен за заплати и обезщетение ведомството се нуждае от допълнителни средства за резервни части и оборудване на военна техника.
За Министерството на правосъдието са предвидени допълнителни 19.2 млн. лв. за заплати и обезщетения на служителите, заети с охрана на съдебната власт.
Здравното министерство ще получи за обезщетения на съкратени служители 2 млн. лв., Министерството на земеделието – 4 млн. лв., Министерството на транспорта – 1.4 млн. лева.
Националната служба за охрана (НСО) ще получи 3.2 млн. лв., също за заплати и обезщетения.
За Държавен фонд "Земеделие" са предвидени допълнително 110.8 млн. лева. За финансиране на разходите за ДДС на общините по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони отиват 83 млн. лева. За пълното изплащане на преходна национална помощ за сектор “Животновъдство“ ще бъдат дадени 27 млн. лв. и 800 хил. лв. са за обезщетения на съкратени служители.
Допълнителните разходи, свързани със смяната на администрацията на омбудсмана, са 100 хил. лева.
Други
494.7 млн. лв. отиват за увеличение
на държавния трансфер за финансиране на европроекти от Фонд “Земеделие“ и Националния фонд към Министерството на финансите, за да се компенсират по-малкото европейски средства.
Попитахме известни български финансисти за какво говори това. Един от добрите ни бюджетари Любомир Дацов каза, че подобно вдигане на разходите предимно за заплати е немислимо. Можело е парите да се изразходват за разплащане на дълговете на общините, натрупани при преодоляване на последствията от природните стихии. Според Емил Савов, заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България, те са между 70 млн. и 100 млн. лева.
Според Дацов много по-добре би било да се похарчат пари за привеждане в сигурен вид на европейските транспортни коридори, които минават през нашата страна. Не може тировете да заобикалят месеци наред, а държавата да се прави, че взема мерки. Все пак идва зимен сезон, когато нещата се влошават. "В обстановка, когато икономиката се връща на пътя на растежа, заетостта за първи път се увеличава, събираемостта на приходите расте, да актуализираш бюджета не за капиталови разходи, а за заплати е грях", казва Дацов.
Бащата на Валутния борд Красимир Ангарски нарече бюджет 2016-а
бюджет на асфалта
Той също не вижда нищо оптимистично в моделирането като пластилин на бюджетите. "Това е много лоша практика. Философията на следващия бюджет не се отличава много от тазгодишния. Догодина политическата подкрепа за парламента ще се бетонира и през бюджета" – смята Ангарски.
Финансистите са категорични, че в бюджета за догодина липсват секторни политики, но пък те никога не са били приоритет на Министерството на финансите. "Няма и пак няма, но понякога и това е за добро, защото няколко напъна за реформи в последно време докараха още по-високи разходи и причиниха повече бели, отколкото ако не бяха започвали“, смее се Дацов.
Икономистът Георги Ангелов акцетира върху европарите и типичното българско поведение, известно като дълго туткане и юруш в последния момент. Основната причина за увеличението на разходите, която изяжда цялото преизпълнение на данъчните приходи, всъщност е свързана с това, че тази година изтича крайният срок за усвояване на еврофондовете, коментира Ангелов. "Ще трябва да се разплатят много средства, голяма част от които няма да бъдат възстановени" – допълни още Ангелов. "Всички министерства и ведомства всъщност са започнали да действат към края на срока, което означава, че няма техническа възможност парите да се разплатят и ЕК да ги върне на България тази година, поясни той. – Голяма част от парите ще трябва да се разплатят от националния бюджет и евентуално през следващата година ЕК да ни върне. Отделно има корекции, глоби, които ще трябва да платим, които никога няма да ни ги върнат." Като друга причина за исканата актуализация Ангелов подчерта, че за МВР и отбрана не достигат "разходите за заплати".
