Втора седмица вече очакваме от Комисията за финансов надзор да отговори на въпросите на в. "БАНКЕРЪ" относно отписване на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка от публичния регистър. Чудно защо те ги затрудниха толкова много. Искахме да знаем "Има ли писмо от синдиците на КТБ с искане за отписване от публичния регистър" и "Какъв е отговорът на КФН". Просто и ясно според нас.
Не ни се иска да влизаме в дебрите на конспирацията, но може би бавенето на отговора от КФН е част от цялостния план за липса на прозрачност около фалиралата банка КТБ. Държавната намеса за "спасяване" на банката през миналата година създаде само повече суматоха… Едва ли някой от потърпевшите е доволен от случващото се до момента (след почти година и половина). Въпросите и мъглата около фалираната банка стават повече вместо да получаваме отговори. Всички анализи, които бяха направени досега – от български и от чуждестранни одитори, така и не видяха бял свят, те останаха или за служебно ползване, или бяха дълбоко засекретени. Все с мисъл за българите – да не се притеснят (може би от това, което може да прочетат), както се оправдават и управляващите, и от БНБ.
Сега синдиците вероятно пристъпват към следваща стъпка за маскиране на нещата. От отчета им към 18 септември стана ясно, че те са се обърнали към Комисията за финансов надзор "относно отписването на КТБ от регистъра на публичните дружества, воден от регулатора".
… А всъщност отговорите са много прости, според нас. Учудващо обаче е, че
синдиците подхождат по толкова елементарен начин
към отнемането на публичния статут на дружеството. Това е процес, който е подчинен на строги изисквания, описани в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), и не може да се случи с едно писмо до КФН.
Дружеството по чл.110, ал.1 ЗППЦК престава да бъде публично след решението за отписване от регистъра на заместник-председателя на КФН само ако е имало общо събрание на акционерите му. То трябва да е взело решение за отписването с мнозинство 2/3 от представения капитал. Но и това не е достатъчно. Изисква се броят на акционерите да е под 300 лица в последните четиринадесет дни преди общото събрание. Освен това в последния ден на последните две календарни години стойността на активите на дружеството трябва да е под 500 000 лв. съгласно последния месечен счетоводен баланс, както и в последните два заверени годишни счетоводни баланса.
Кое от тези условия е изпълнено? Нито едно.
Според последния публикуван счетоводен отчет (за първото тримесечие на тази година) активите на КТБ (в несъстоятелност) са в размер на 1.838 млрд. лева. В края на последното тримесечие на 2014-а те са на стойност 1.835 млрд. лв., а в края на 2013-а – 6.740 млрд. лв., което й отрежда тогава четвърто място в статистиката на БНБ на най-големите банки по размер на активите. Така че няма как това да е основание за отписване.
Въпросът с броя на акционерите
е малко по-сложен. Капиталът на КТБ е разпределен в 6 551 731 акции. От книгата на акционерите на фирмата към 31 март тази година се вижда, че тримата най-големи са: "Бромак" ЕООД, който притежава 50.659%, Оманският държавен фонд с 30.345% и VTB CGI Limited с 9.006% от книжата с право на глас. Извън техните портфейли обаче остават още 649 952 акции, които не е ясно между колко инвеститори са разпределени. Според последната публикувана книга на акционерите (към 7 май 2013 г.) книжа са притежавали 358 физически и още 80 юридически лица.
Другата възможност за отписване
е да е осъществено търгово предлагане по чл.149а ЗППЦК. Такова обаче не е имало. В този случай акционери, които притежават най-малко половината от общия брой на акциите – обект на търговото предложение (изкупуване), трябва да са приели офертата, или общото събрание на дружеството да е взело решение за отписването му с мнозинство 1/2 от представения капитал.
За да се обсъжда обаче тази процедура, в поканата за свикване на общото събрание в първия случай следва да бъдат посочени мотивите на предложението за решение дружеството да бъде отписано от публичния регистър.
При КТБ има и трети вариант – емитентът да е заличен от Търговския регистър поради приключване на производството по ликвидация или несъстоятелност. Това обаче все още не се е случило, за да се иска отписване от публичния регистър.
След това идва решението на заместник-председателя на КФН за отписване от регистъра. Едва тогава акциите на дружеството вече не могат да бъдат търгувани на регулиран пазар на ценни книжа, в случая "БФБ-София".
Всички тези условности обясняват защо до момента Комисията за финансов надзор не е излязла със становище по питането на синдиците.
