На 14 октомври тази година в. "БАНКЕРЪ“ проведе публично обсъждане на проекта за нов Кодекс за застраховането под наслов "Прелом в застраховането". То премина при голям интерес от страна на застрахователи, учени в тази област, икономисти, експерти. Големият отсъстващ беше ръководството на Комисията за финансов надзор. Нейният председател Стоян Мавродиев първо обеща пълна подкрепа за форума, след това я замени с обещание за приветствие, което да бъде прочетено при откриването на форума от негово име. И накрая изпрати заместника си Владимир Савов (за чиято активност му благодарим), който отговаря за инвестиционния пазар, а не за застраховането.
Ралица Агайн, шеф на направление "Надзор на застрахователната дейност" и заместник на Мавродиев, също обеща присъствие, но впоследствие се отметна и накрая извини отсъствието си с домакинство на официална надзорна делегация от ЕС.
Това „снишаване“ на КФН, докато мине "бурята", беше широко коментирано от присъстващите. "Говорим, предлагаме, но всъщност няма кой да ни чуе", негодуваха застрахователите.
Два дни по-късно законопроектът бе гласуван на първо четене в парламента, което само доказва, че времето за дискусия по темата бе точно избрано.
"БАНКЕРЪ" обаче няма да остави предложенията за промени в проекта за Кодекс за застраховането да висят безсмислено във въздуха. След броени дни ще ги пратим в Комисията за икономическа политика и туризъм в парламента, за да бъдат обсъдени между първо и второ четене на законопроекта. Гаранция за това, че на тях ще бъде обърнато внимание, даде още при откриването на конференцията депутатът Мартин Димитров, член на тази комисия, която е водеща при обсъждането на документа. Димитров се отнесе с огромно уважение към усилията на в. "БАНКЕРЪ" да организира този навременен форум и в краткото си, но съдържателно слово, декларира пълната си ангажираност при обсъжданията в парламента да се чуе ясно и гласът на застрахователния бранш. Накрая той помоли участващите да дават съвсем конкретни бележки по проектокодекса, с които депутатите ще бъдат запознати.
Сега ще ви представим две от вече официално оформените предложения, които предстои да пратим в Народното събрание.
В становището на Асоциацията за застрахователна сигурност се атакува частта "Застрахователен договор". Позицията е следната: "Прикрито се накърняват интересите на застрахованите лица и изведнъж им се стоварва огромно финансово бреме да издържат Гаранционния фонд, като им се прехвърлят вноските на застрахователите в размер на 30 млн. лв. годишно". Това пише в позицията на АЗС, подписана от председателя й Юрий Тодоров.
От асоциацията оспорват и въвеждането на Договорена застрахователна стойност, защото създава всички условия за извършване на измама. Въпреки всички използвани ценници, справочници или експертни оценки, договарянето елиминира реалната икономическа логика и създава условия за нарушаване на друг икономически принцип, залегнал в ЗЗД, като създава "законово" основание за незаконно обогатяване. Това ще създаде условия да се договорят стойности, многократно превишаващи тези на порутените ни селскостопански или производствени сгради, машини и съоръжения, магазини, залежала продукция и други, убедени са от асоциацията.
Този текст е необмислено предложение и е в подкрепа на измамниците. Всеки ще иска по-висока цена за старата си бричка, за да измами застрахователя. Такава възможност не трябва да се дава в кодекса.
От АЗС предлагат договорената застрахователна стойност да се записва изрично в договора като такава. Тя да не може да надвишава 50% от действителната или възстановителна стойност на погиналото имущество.
От асоциацията атакуват и съзнателното или неточно обявяване или премълчаване на обстоятелства от страна на клиентите. В досегашния КЗ съгласно чл.188,189,190 и 191 са посочени достатъчни защити срещу опитите на нелоялни клиенти да въведат в заблуждение застрахователя. В новата редакция, свързана с обявяване на обстоятелствата при сключване на застрахователния договор, се въвеждат „облекчения” за извършване на застрахователни измами. Такова е допълнението „отговорено неясно”. „Отговорено неясно” означава въвеждане в заблуждение и въпреки това застрахователя няма право да откаже изплащане на обезщетение. Това противоречи на нормата на чл.363, според която при съзнателно неточно обявяване застрахователят може да откаже обезщетение. Не е ясно какво изобщо налага добавянето на тази фраза. Какъв е мотивът за ограничаване на правата на застрахователя, дори когато е излъган, и защо КЗ ще позволява заблудата на застрахователя при оценката на риска. Не може законът да стимулира и допуска измама. Пример: Въпрос на застрахователя: „Имали ли сте други предишни събития? „Отговор „НЕ СИ СПОМНЯМ”- означава отговорено неясно!!!
Всеки неверен отговор на измамника при сключването на полицата ще се тълкува от адвокатите му като „ неясен отговор“, а не като измама.
В чл.355 на новия кодекс се въвежда цяла нова категория – т. нар. ретроактивно покритие, което на практика си е именно сключване на застрахователно покритие със задна дата.
Да допуснем ретроактивно покритие на собственик на апартамент, който наводнява съседа отдолу и знае за този теч, или на нотариус, който знае, че е сключил нарочно неправомерна сделка, или на строител, който е сложил некачествен бетон при строителството и знае за това. Защо ще превръщаме застрахователя в жертва на измамниците, питат от АЗС.
Според асоциацията предложените промени в новия Кодекс за застраховане в частта Гаранционен фонд представляват ТОТАЛНО ОПРОВЕРГАВАНЕ на всички така широко оповестени и рекламирани грижи за защита на потребителите и интереси на застрахованите и държавата, които са описани в мотивите към новия КЗ. Предложените промени на практика са накърняване на интересите на застрахованите лица и принудително събиране на 30 млн. лв. годишно от застрахованите. Скриването и прехвърлянето на финансовите вноски от застрахователите към джоба на застрахованите е грабеж.
Доц. Станислав Димитров се обяви срещу чл.314, ал.2 от Кодекса за застраховане: упражняването на дейност като застрахователен агент е свободна професия. Така се поставяли в по-неблагоприятно положение застрахователните посредници в сравнение например с осигурителните посредници по Кодекса за социално осигуряване, поради което се предлага ал.2 на чл.314 от КЗ да отпадне. Мотивите на доц. Димитров са, че при сега действащата уредба застрахователният агент, упражнявайки свободна професия по силата на действащ между застрахователя и застрахователния агент договор за застрахователно агентство, получава възнаграждение (комисиона) въз основа на обема от сключените с негово посредничество застраховки. Така например, ако през януари 2015 г. застрахователят дължи на застрахователния агент комисионно възнаграждение в размер на 100 лв., за агента възниква задължение да направи осигурителни вноски не съобразно полученото комисионно възнаграждение, а съобразно минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (който за 2015 г. е 420 лв. и при условие, че не е упражнявал дейност през 2013 г.). Ако през съответния месец на застрахователния агент не му се дължи комисионно възнаграждение, това не го освобождава от внасянето на осигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход. Получава се един парадокс, че задължителни осигурителни вноски се дължат и за месеци, през които лицето няма доходи.
Осигуряване по действащ режим:
Задължително 25.8% (17.8% + 8) върху минимум 420 лв. месечно, или 108.36 лева.
Ако дадено лице получи 3000 лв. комисионни възнаграждения, минимално дължимите осигурителни вноски за 12-те месеца на годината са 1300.32 лева.
В случай че цитираната разпоредба бъде отменена, то тогава отношенията между застрахователните агенти и застрахователите ще се развиват както при страните по договор за извънтрудово правоотношение или предоставяне на услуги с личен труд.
Осигуряване по режима на предоставяне на услуги с личен труд
Възложителят дължи 14.7%, а изпълнителят (застрахователният агент) 11.1% върху реално получените доходи и в зависимост от други условия като размер на месечното възнаграждение, качеството пенсионер и други.
Ако дадено лице получи 3000 лв. комисионни възнаграждения, дължимите от застрахователния агент задължителни осигурителни вноски са в размер на 249.75 лв., или приблизително 80% по-малко от сега действащия режим. Платецът на доходи ще дължи за своя сметка осигурителни вноски от 330.75 лева.
