Държавният фонд на Норвегия – най-големият съкровищен фонд в света с активи за 860 млрд. щ. долара, понесе най-тежката си загуба за последните четири години, "завлечен" от рязката обезценка на китайските борсови индекси и на книжата на германския автомобилен гигант "Фолксваген". Дружеството от Осло е "олекнало" с 273 млрд. крони (32 млрд. долара) през третото тримесечие, което е еквивалентно на спад на активите от 4.9%, съобщи на 28 октомври ръководството му.
Вложенията на Фонда в акции са се обезценили с 8.6%, инвестициите в облигации са донесли доход от 0.9%, а печалбата от недвижими имоти е била 3 процента. В периода от началото на юли до края на септември загубата на фонда от китайски ценни книжа е била 21.3%, а от акции на развиващите се пазари – 16.6 процента.
Това се случва точно когато правителството на Норвегия се готви да изтегли 440 млн. долара от фонда през следващата година, за да "върже" бюджета при цени на суровия петрол от около 50 щ. долара за барел. И, което е още по-лошо, фондът ще трябва да прави промени в портфейла си от инвестиции точно когато свежите парични трансфери в него от продажби на черно злато са намалели почти пет пъти – до 12 млрд. крони през третото тримесечие срещу средно 60 млрд. крони на тримесечие през последните десет години.
Норвежката крона пък е сред най-тежко пострадалите валути от срива на нефтените котировки на развитите пазари. Тя е поевтиняла с 22% към американския долар през последните 12 месеца. Нещо повече, курсът й се движи почти в тандем с цената на суровия петрол в Лондон, като коефициентът на корелация е 0.86% срещу 0.81% на канадския долар, 0.78% на мексиканското песо и 0.66% на бразилския реал.
