Финансовите операции, при които се използват акции или други активи за осигуряване на кредити, ще подлежат на по-строга проверка, след като Европейският парламент прие нов закон срещу сенчестото банкиране. Той въвежда задължително докладване за финансовите транзакции с ценни книжа, за да могат регулаторите да откриват навреме изграждането на прекалено рискови позиции.
"Новите правила ще подобрят прозрачността при търговията с ценни книжа", заяви еврокомисарят по финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари Джонатан Хил, който предложи норматива през 2014-а. Те ще позволят използването на тези книжа за финансиране на икономиката, като същевременно ще стане по-лесно наблюдението на операциите и оценяването на евентуалните рискове, добави Хил. Според новия закон инвестиционните фондове ще бъдат задължени да обявяват пред инвеститорите и постъпленията от финансовите операции.
Страните членки на ЕС ще трябва в близко време да приемат новите разпоредби, така че те да влязат в сила през 2016-а.
Сенчестото банкиране включва фондове на паричния пазар, някои хеджфондове, както и фирми, участващи в търговията с ценни книжа и на пазарите за обратно изкупуване. Подобни компании заемат и отпускат пари като традиционните банкови институции, но тъй като не са такива, често остават извън обхвата на регулаторите.
По време на финансовата криза от 2007-2009-а сенчестото банкиране е било възприемано като проблем, но сега на него се гледа по друг начин, отбелязва "Ройтерс". Тъй като банките ограничават отпускането на кредити, редица европейски политици, сред които и Джонатан Хил, разглеждат пазарите на ценни книжа като източник на финансиране за икономиката. По данни на Европейската централна банка кредитори като инвестиционните фондове са довели до ръст на европейските финансови активи. "Сенчестият банков сектор е все по-важен източник на финансиране на икономиката на еврозоната", се казва в публикувания на 29 октомври доклад на ЕЦБ. Активите му възлизат на 23 млрд. евро, като от 2009 до 2014-а относителният им дял в общите активи в еврозоната се е увеличил от 33 на 38 процента.
