Четирите водещи гръцки банки се нуждаят от 14.4 млрд. евро, за да стабилизират финансовото си състояние. Това според агенция "Блумбърг" е заключението на Европейската централна банка (ЕЦБ) след оценка на състоянието им.
Съобщението на ЕЦБ показва, че допълнителни 9.2 млрд. евро ще са нужни съгласно оценката на качеството на активите на банките. Симулирани стрес тестовете показали пък нуждата от още 4.4 млрд. евро при базов сценарий за развитие на икономиката и недостиг от 14.4 млрд. евро при симулиране на криза.
Гръцките банки имат срок до 6 ноември да представят на ЕЦБ плановете си за рекапитализиране с цел създаване на "буфери" срещу бъдещ макроикономически шок. Стабилизирането на банковата система е първата мярка за рестартиране на икономиката, намираща се в състояние на рецесия и контрол над достъпа и движението на капитали.
Гръцкият парламент ще гласува внесен от правителството проектозакон, съгласно който банките ще поискат първо от акционерите и облигационерите си доброволно да помогнат за запълване на установения недостиг и чак след това ще могат да се обърнат към специалния фонд от 25 млрд. евро, договорен от премиера Алексис Ципрас с международните кредитори.
Националният фонд за финансова стабилност, известен като HFSF, ще може да запълва дефицита на всяка банка с комбинация от нови акции или дългови облигации, но тези акции ще предоставят и пълни права за гласуване в органите на банката. И в момента HFSF контролира мажоритарни пакети във всички гръцки банки с изключение на една от тях.
Това ще бъде третото поред спасяване на гръцките банки от избухването на кризата през 2010 година. То трябва да приключи до края на годината, защото от началото на 2016-а влизат в сила нови правила в еврозоната, според които цената за слабостите на банките се плаща първо от акционерите и притежателите на издаван от тях дълг.
"Уолстрийт джърнъл" написа още в петък, че общият размер на новите капиталови изисквания ще бъде в рамките на 15 млрд. евро, от които банките трябва да наберат от частни инвеститори 5-6 млрд. евро. Други 3 млрд. може да дойдат от операции по суапове на облигации, поради което в крайна сметка може от публичните фондове да има нужда от около 7-8 млрд. евро, което не е чак толкова стресираща сума.
