Единната европейска валута потъна до 1.0834 щ. долара за едно евро (най-ниската стойност за последните три месеца), след като най-могъщото трио на Федералния резерв разигра декемврийската лихвена партия. Председателят на щатската централна банка Джанет Йелън и влиятелният директор на нюйоркския й клон Уйлям Дъдли не изключват увеличение на лихвените проценти още през декември, а заместник-председателят на Федералния резерв Стенли Фишер изрази увереност, че инфлацията няма да се задържи прекалено далеч от целевите 2% годишно.
По време на отчета си пред комисията за финансови услуги на Долната камара на Конгреса на 4 ноември във Вашингтон Йелън заяви, че стопанството на САЩ се развива добре. Вътрешното потребление нараства стабилно и ако следващите данни продължават да сочат растеж и по-високи цени, декемврийският лихвен ръст ще е "реално възможен". По-късно, в Ню Йорк, Дъдли изрази "абсолютно съгласие" по отношение на декемврийските намерения на Йелън. Фишер пък не коментира момента на лихвения ръст в изказването си пред Националния клуб на икономистите на 4 ноември вечерта във Вашингтон, но каза, че ценовият натиск ще се движи в желаната от щатските централни банкери посока.
Въпреки че няма категорично решение американските лихвени проценти да се повишат, повече от ясно е, че ръстът им е предстоящ, докато Европейската централна банка ще продължи да печата пари. А това определено работи в полза на долара и най-вече срещу еврото. И потвърждава търговската тактика на един от най-успешните инвеститори Стан Дракънмилър, който "скъсява" позициите си в единната европейска валута и е напът да започне да залага и срещу акциите. Да припомним, че Дракънмилър постигна 30% средна годишна доходност от 1986-а до края на 2010-а чрез частната си компания Duquesne Capital Management. Той е и архитектът на търговската атака срещу "Бенк ъф Инглънд" през 1992-а, когато хвърли 10 млрд. щ. долара срещу британския паунд, докато работеше за милиардера Джордж Сорос. Приключението завърши с печалба от 1 млрд. долара и донесе световна слава на Сорос, наречен "човекът, който разби Английската централна банка".
В късните вечерни часове на 5 ноември еврото се разменяше срещу 1.0870 щ. долара.
"Бенк ъф Инглънд" организира втория си поред "супер четвъртък", на който банковият паричен комитет взе решение да не променя досегашната си лихвена политика, намали прогнозата си за икономическия растеж на Острова и преоцени инфлационните си очаквания до края на 2017-а. Банката публикува и писмото на председателя си Марк Карни до финансовия министър Джордж Озбърн, в което обяснява как и защо институцията не успява да постигне целевия си лихвен процент. Карни посочва, че причините са същите, които е изложил и в предишното си писмо: спад на цените на суровините, поскъпване на британския паунд и, в по-малка степен – по-слабият ръст на националните заплати. А най-големият виновник за по-ниската инфлация е резкият спад на петролните котировки от средата на миналата година насам.
Английските централни банкери прогнозират 2.7% ръст на БВП през тази година, 2.5% през 2016-а и 2.7% през 2017-а. Инфлацията пък се очаква да се задържи ниска поне до края на 2017-а. Това не предполага повишение на лихвите в средата на 2016-а, на което се надяваха анализаторите и инвеститорите. Основната лихва на Острова остана на рекордно ниските 0.5% годишно, където е от март 2009-а.
Напълно резонно, английската валута падна към всичките си основни пазарни конкуренти след разочароващо плахите коментари и решения на "Бенк ъф Инглънд".
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният валутен оборот надхвърли 3.5 млрд. евро, респ. 7 млрд. лева. Сделките в щатски долари имаха 0.7% дял от купената и продадена валута.
