Една от загадките на последните избори бе представянето и поведението на ДПС. То не само не разшири географията си, както обещаваше водачът му, но, като изключим Кърджали, се раздели с някои от крепостите си, които удържаше последните 25 години. Само че не изглежда тези факти да тревожат особено лидера на партията Лютви Местан.
Действително, ДПС загуби гласове, но в общи линии запази влиянието си в общинските съвети, в които и преди е доминирало. Движението е получило 267 000 гласа в страната. И според Местан, ако всички 460 000 недействителни бюлетини за листите за общински съветници бяха отчетени по реалната политическа воля на избирателите, неговата формация щеше да е втора политическа сила по този показател. Всъщност направи впечатление, че в т. нар. периферни зони, където ДПС печели влияние чрез ромските гласове, този път не си даде зор, а някак лесно ги отстъпи и според някои дори пренасочи към ГЕРБ. Съпредседателят на Реформаторския блок Найден Зеленогорски изнесе информацията, че от 1900 гласа в плевенското село Буковлък, населено предимно с мургави избиратели, за Георг Спартански има 35 гласа, а останалите били за кандидата на Бойко-Борисовата партия Димитър Стойков. Същото е положението и във Варненско. За Шумен, Разград и Търговище можем само да гадаем какъв щеше да е резултатът, ако подкрепата на ДПС не беше пренасочена от БСП към ГЕРБ. А в Пловдив Иван Тотев си осигури втория мандат на ръба с гласовете от кв. "Столипиново".
Още едно интересно нещо се забелязва. В ДПС има вътрешно напрежение, което става все по-остро и по-видимо. На някои от знаковите места движението не загуби от ГЕРБ кметските кресла, а от бивши свои, подкрепени от местни коалиции или от други партии. Така стана в Исперих, Кубрат, Гърмен и Девин. Няма обаче отслабване на листите му с общински съветници на тези места. В Исперих и Кубрат де факто срещу бившата си партия се изправи изключеният от нея депутат Гюнай Хюсмен, тъй като новите кметове на двата града са негови протежета, независимо че са издигнати от местни съюзи и от партията на бившата гимнастичка Илияна Раева "Обединена България". В Девин пък досегашният градоначалник Здравко Василев, който беше от ДПС, се отказа от балотажа и ГЕРБ спечели почти служебно.
Но най-фрапантната загуба е в Гърмен – традиционен дългогодишен бастион на ДПС. Там втори мандат извоюва досегашната кметица Минка Капитанова срещу верния човек на Доган Ахмед Башев. На предишните избори Капитанова беше предложена от ДПС.
Оказва се, че в движението вече има хора, които не се страхуват да се опънат на сегашното ръководство. Което показва, че то не държи достатъчно здраво кормилото на партията. Нещо немислимо по времето, когато тя се ръководеше от Ахмед Доган. При това положение в ДПС няма как да не назряват вътрешни конфликти – и в самите местни структури, и между различните лобита във формацията, и между лидера Местан и почетния председател Доган. На този фон възниква въпросът: пропуква ли се ДПС? И какво следва оттук нататък?
Версиите са много и една от тях гласи, че бившият лидер Доган бил бесен на сегашния Местан, защото му "съсипвал" организацията, която градил години наред. И не само завъртял кранчето на парите за изборни разходи, но и обмислял да смени водача, който лично той посочи и от когото вече бил разочарован. Мълвата дори носи името на бившия министър без портфейл и сегашен евродепутат Филиз Хюсменова, наречена европейското лице на ДПС, на която се разчита да продължи водената от Доган политика.
Според друга версия пък Местан прави опити да се еманципира, да излезе от сянката на Доган и затова се заиграва с ГЕРБ. Жестовете към партията на Бойко Борисов на този вот бяха видими и е любопитно дали те са плод на договорки между структурите по места или на по-високо ниво с дългосрочна цел – президентските избори. Както се знае, Борисов не обича да играе в коалиции на избори, а предпочита соловите изпълнения. Така че едва ли ще се сбъдне мечтата на председателя на ДСБ Радан Кънев за общ кандидат на десните, който да спечели без подкрепата на ДПС. И Местан явно се кани да осигури гласове за човека на ГЕРБ, но срещу нещо в замяна. А това може да е само някаква формула на управление, в която движението да присъства открито и реално, а не под сурдинка. Подобно нещо може да стане, ако догодина се проведат пак избори 2 в 1 – за президент и за парламент, защото никой няма интерес от прекрояване на управленската коалиция сега.
И нещо друго направи впечатление веднага след приключването на местния вот. Демонстрираната вежливост и толерантност между ГЕРБ и ДПС. На пресконференцията си след втория тур министър-председателят люто наруга Реформаторите заради един коментар в социалната мрежа на здравния министър Петър Москов, че Плевен е паднал като при падишаха. Но за движението каза, че където е било по-силно, е победило, където пък ГЕРБ е била по-сила, тя е спечелила.
"Чудя се от утре как да продължим да сме така силни в тази тежка международна обстановка. Що за изрази са да "изметем", "премахнем", "изчегъртаме"? Освен ДПС и ГЕРБ е един от гарантите на българските мюсюлмани. Трябва да бъдем много толерантни с този етнос", отбеляза раздразнено Борисов. Той подчерта, че няма да търпи да му прехвърлят вини заради толерантността му, ако ще и етническата: "Това, че повече български мюсюлмани започват да не се плашат от ГЕРБ, е голяма радост." По думите му тенденцията е много важна, защото гарантира етническия модел. "Ние толерантно работим с двата етноса", подчерта премиерът.
Опа! ГЕРБ се нареди до ДПС като гарант на етническия мир в държавата. И странно, че от ДПС никой не възрази, не възропта, не скочи срещу "присвояването" на прословутия етнически модел, който години наред бе монопол на движението. Именно върху монопола над този етнически модел Ахмед Доган изгради силната си партия и държеше в подчинение етническите турци и мюсюлманите в България. Това също едва ли се е харесало на Сокола.
Очевидно в ДПС предстоят интересни събития. Тепърва ще видим дали наистина краката на лидера Лютви Местан се клатят и може ли той да бъде свален от поста. Или ще съумее да изиграе добре картите си в собствената си игра с ГЕРБ.
