Последната проверка на здравословното състояние на гръцките кредитни институции от ЕЦБ констатира, че те имат капиталов недостиг от 14.4 млрд. евро (ако икономиката на Гърция се озове в най-неблагоприятния сценарий) или 4.4 млрд. евро – при нормален развой на събитията.
Банките от южната ни съседка получиха заръка да представят плановете си за рекапитализация за одобрение в Европейската централна банка до 6 ноември и да набавят до края на годината необходимите свежи пари. За финансовите институции от групата на "Пиреос", "Националната банка на Гърция" (НБГ), "Алфа банк" и "Юробанк Ергазиас" това е четвъртото подобно упражнение за последните пет години. Инвеститорите, помолени да вкарат нови ресурси в банките, ще трябва да направят огромен жест, да не кажем жертва, защото оценката при "Пиреос" е 0.1 пъти от реалната счетоводна стойност, а при "НБГ" е 0.3 пъти.
Най-голямата по размер на активите гръцка банкова група – "Национална банка на Гърция", е с обща капиталова "недостатъчност" от 4.6 млрд. евро, като при базовия сценарий тази дупка е само за 1.6 млрд. евро.
"Пиреос" е с най-голям дефицит от всички гръцки кредитори и трябва да набави 2.2 млрд. евро при нормален ход на събитията и 4.9 млрд. евро при възникване на стресова ситуация. Банката обяви на 31 октомври чиста загуба в размер на 635 млн. евро за първите девет месеца на годината и ударен ръст на необслужваните заеми.
На "Алфа банк" ще й трябват капиталова инжекция само от 263 млн. евро при базовия сценарий, или общо 2.7 млрд. евро при най-неблагоприятния.
"Юробанк" е с най-нисък агрегатен недостиг от 2.2 млрд. евро, от които 339 млн. евро ще са потребни за запълване на капитала при основния сценарий.
Според отделна обхватна оценка на по-малките гръцки кредитори, осъществена от централната банка на страната, "Атика банк" има капиталов недостиг от 857 млн. евро по базовия сценарий и 1 млрд. евро по "шоковия".
Делът на активите на четирите големи банки, тествани от ЕЦБ, е около 90% от общия размер на гръцкия банков сектор. В официално изявление Европейската комисия каза, че е "окуражена" от резултатите от стрес-тестовете. Което едва ли ще сгрее душите на частните банкови инвеститори. Защото те са поканени да участват в набавянето на капитала по базовия сценарий. Докато останалите 10 млрд. евро трябва да осигури гръцкият държавен фонд за финансова стабилност – Hellenic Financial Stability Fund, (HFSF). От тях 25% ще бъдат набавени от покупката на обикновени акции, а 75% – чрез конвертируеми облигации (CoCos) с 8% лихва по купона и автоматично конвертиране в акции при 116% от номинала на облигациите (ако коефициентът на адекватност на първокласния капитал падне под 7 процента).
Гласуваният "на пожар" от гръцкия парламент закон на 31 октомври пък дава право представителите на HFSF в бордовете на банките да свикват общи акционерни събрания, да ограничават възнагражденията на мениджърите и да блокират всякакви решения, които биха застрашили депозитите. Заплатите на директорите не трябва да надхвърлят тази на председателя на "Бенк ъф Грийс", а подпомогнатите с държавни пари кредитни институции няма да имат право да разпределят премии на членовете на бордовете си. Освен това HFSF ще оценява регулярно мениджмънта на банките, които ползват правителствена помощ и ще имат право да блокират стратегически решения.
Акциите на гръцките кредитни институции загубиха повече от 70% от пазарната си оценка през 2015-а в условията на политическа несигурност, капиталов контрол и в резултат на продължилата шест години рецесия, която ги остави с необслужвани кредити за около 100 млрд. евро. Същевременно през последните 12 месеца от депозитните сметки в гръцките банки изтекоха около 43 млрд. евро заради несигурността около оставането на Гърция в еврозоната, което е "заслуга" изцяло на правителството на Алексис Ципрас.
Позицията на сегашните банкови акционери не е за завиждане, въпреки че цените на акциите на четирите водещи кредитори скочиха рязко на 2 ноември, след като се разбра, че капиталовият им недостиг е доста под първоначално очакваните 25 млрд. евро. Което означава, че и преоценките ще са по-малко болезнени. Проблемът е, че 25% от държавното участие в банковата рекапитализация ще е под формата на придобиване на обикновени акции с право на глас, което автоматично намалява и без това стопения дял на частните притежатели на книжа.
Един по един гръцките кредитори от "голямата четворка" започнаха да обявяват плановете си за "примамване" на инвеститорите да участват в рекапитализацията им.
"Пиреос банк" предложи на 15 октомври дългов суап на задължения за почти 600 млн. евро с падеж през март 2017-а. Опциите са две. Едната е банката да плати в брой по 43 цента за всяко евро номинал на собствениците на книжата. Другата – частните инвеститори да участват в нова емисия на права със стойност, равна на номинала на облигациите им. Като се има предвид, че в момента обезпечените дългови книжа на "Пиреос" с падеж през март 2017-а се търгуват по 53 евроцента за едно евро номинал, кешовият вариант не изглежда привлекателен. Но пък сделката с книжа е доста интересна, особено ако котировките се възстановят до счетоводната оценка на облигациите.
"Юробанк" също е обсъждала с група инвеститори евентуална замяна на дългови книжа срещу акции.
Суап на облигации за 1.1 млрд. евро срещу пари в брой или срещу акции обяви на 28 октомври и "Алфа банк". Предложението покрива 27 емисии на първокласен и подчинен дълг, деноминиран в евро и в щатски долари. Засега липсват повече подробности по офертата.
"Националната банка на Гърция" е последната от водещата банкова четворка, която огласи на 2 ноември предложение за замяна на първокласен и подчинен дълг за 803 млн. евро срещу акции. То, за разлика от другите три кредитни институции, не съдържа кешова алтернатива.
Офертите на гръцките банки за рекапитализацията им и заключенията на ЕЦБ за здравословното им състояние ще бъдат обсъдени на срещата на финансовите министри от еврозоната на 9 ноември. Официални представители от Брюксел, пожелали анонимност, са коментирали пред репортери, че е възможно на това събиране да бъде одобрено и забавеното плащане за Атина в размер на 2 млрд. евро.
МВФ пък не пропусна да напомни в началото на седмицата, че държи страните от еврозоната да поемат ангажимент за формално преструктуриране на гръцкия дълг, преди Фондът да даде свеж паричен ресурс на страната.
