Депутатите отхвърлиха законопроект, който предвиждаше месечното възнаграждение на управителя на БНБ да стане 95% от заплатата на председателя на Народното събрание, а заплатите на подуправителите – 90% от тази на гуверньора. Промяната бе предложена от Реформаторския блок и подкрепена от БСП, но срещна съпротивата на ГЕРБ и ДПС.
"Да въведем таван и да сложим ред в заплатите, да сложим най-после ред в тая държава", призова депутатът Мартин Димитров. Той използва за пример изказване на Бойко Борисов, че никой в държавния сектор не бива да взима повече пари от него.
"Нима регулаторът има повече отговорности от премиера", запита реторично Димитров. "Хората ще взимат по 16-17 хиляди лева, а на полицаите орязват социалните придобивки. Много е нечестно и несправедливо", каза той. "Чуйте ме от ГЕРБ, в БНБ могат да си сложат заплати от 1 милион и нищо в закона не ги спира", настоя той пред коалиционните партньори.
ГЕРБ обаче останаха твърди дори срещу аргумент, съдържащ личността на партийния им лидер. Менда Стоянова отсече от името на партията, че няма да подкрепи законопроекта.
"БНБ и нейните органи не са адекватни за сравнение с държавни позиции. БНБ е на собствен бюджет, не на издръжка на държавния. Тя осъществява своята дейност в банковия сектор, където заплатите на работещите, не само на управителите, са значително над средните заплати на други финансисти извън банковия сектор", аргументира се тя.
За нея не е нормално един надзорен орган, даващ и отнемащ лицензи, следящ защитения интерес на клиентите, да взимат в пъти по-ниски заплати от работещите в банките, от инспекторите. "За мен това е недопустимо. Ще се демотивира ръководството, може би ще трябва много скоро да се избира пак ново", допусна Стоянова.
"БНБ не е държавен орган, тя не е в разходната част на държавния бюджет. Ще помоля премиерът да ни предостави фиша от заплатата си, за да го сравним с този на някои представители на парламента, за да видим, че той не е таванът на заплатите", обеща тя в пленарната зала.
Реформаторите обаче срещнаха подкрепа в лицето на левицата. "Няма никакви основания който и да било от висшите органи в държавата да не бъде поставян под регулацията на законодателната власт за възнагражденията и да се осигури публичност пред българските граждани", застъпи се за идеята Янаки Стоилов от БСП.
Социалистът обърна внимание и на аргумента на ГЕРБ дали е редно да се определят тези нива на възнагражденията на УС на БНБ, след като в търговските банки те са често доста по-високи. Връзката е с по-ниска степен на значимост от обстоятелството, че БНБ е държавен регулатор. Тя не се занимава с търговско банкиране. "Ако ги влече, да отидат в търговска банка, а не да вършат услуги", обори той аргумента. За него пътят е по-скоро обратен – хора от търговски банки могат да отидат в управлението на БНБ, но не от регулатора после да се отиде в търговска банка.
"Странно е, че в година, в която претърпяхме фалит на банка, се раздават големи допълнителни възнаграждения", прецени още червеният депутат. Той остана на позиция да не се премахва бонусът, а да бъде публично обявен. "БСП да подкрепи единодушно законопроекта", призова Стоилов колегите си в ляво.
ДПС подкрепи в преценката си с ГЕРБ. Алиосман Имамов уточни, че в случая трябва да се преценява значимостта на труда в публичния сектор." БНБ е абсолютно независима институция, тя няма задължението дори да праща на НС своя бюджет за приемане или отхвърляне. БНБ е донор на държавния бюджет", убеден е представителят на ДПС.
В крайна сметка законопроектът не мина на първо четене. 50 депутати подкрепиха на това заплатите в ръководството на БНБ да спаднат осезаемо. 30 обаче се оказаха против това, а 39 се въздържаха от вот, което наклони везните в негативно решение.
