Румъния отново се надигна. Двайсет и шест години след онзи декемврийски ден на 1989-а, който сложи край на диктатурата (и живота) на Чаушеску, румънците пак излязоха на улицата, готови да отидат докрай. Този път гневът им не бе предизвикан от комунистическия тиранин, а от демократично избрания премиер Виктор Понта. И не репресии накараха хората да се вдигнат срещу него, а нещо далеч по-прозаично – нарастващата им нетърпимост към корупционния политически модел, властващ в страната.
Събитието, което отключи недоволството, бе трагичният пожар в дискотека в Букурещ, при който загинаха над 30 души. Само по себе си това обаче едва ли щеше да доведе до оставката на министър- председателя, ако не бе натрупаното недоволство срещу него. Понта пое премиерския пост през 2012-а като един от най-харизматичните политици в Румъния. За някакви си три години от популярността му не остана нищо. Най-напред дойдоха обвиненията в плагиатство, а когато през юни изплуваха данни, че е участвал в корупционни афери, натискът за оставката му започна да се засилва. След като съдът даде ход на делото срещу него, Понта стана първият действащ румънски премиер с предявено обвинение и запорирано имущество. Само една искра беше достатъчна за възпламеняването на гнева срещу премиера и пожарът в дискотека "Колектив" я даде.
Румънците не са удовлетворени от оставката на правителството и настояват за "презареждане" на политическия живот. Те продължават да стоят на улицата, да скандират против корупцията и за независимо правосъдие. Протестиращите вече поискаха от президента Клаус Йоханис разпускане на парламента и предсрочни парламентарни избори.
Румъния, която някога бе смятана за символ на корупцията, от години е сочена като пример за борба с това явление. Извършени бяха стотици арести, проведени бяха процеси, а в момента в затворите търкат наровете бивши министри, колкото за цяло правителство. Въпреки това гражданите й смятат, че досегашните действия са привидни. Изглежда, че колкото повече действия се предприемат срещу корупцията, толкова по-силна става обществената нетърпимост към нея. И жителите на северната ни съседка няма да се успокоят, докато не въведат ред в дома си.
