Дългоочакваното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Росен Плевнелиев остави впечатлението, че след петчасово обсъждане на "промените в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за националната сигурност" участниците са приключили, защото… е дошло време за обяд.
След края на срещата президентът заяви, че институциите от сектор "Сигурност" са получили много ясен сигнал за единство и подкрепа. Той имаше предвид, че основните изводи и препоръки, направени на заседанието, бяха подкрепени от премиера Бойко Борисов, от вицепремиера Меглена Кунева и от председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Те бяха одобрени от лидера на ДПС Лютви Местан, от председателя на БСП Михаил Миков, от председателя на ПГ на АБВ Борислав Борисов, от съпредседателя на ПГ на БДЦ Светлин Танчев, от съпредседателя на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев, от главния прокурор Сотир Цацаров и от вътрешния министър Румяна Бъчварова. С други думи, от всички отговорни лица и партийни лидери, с изключение на Волен Сидеров, който по думите на Плевнелиев проявил резервирано отношение.
Някои от препоръките обаче са изумителни и напомнят на повели от соцвремената. Например консенсусно взетото решение "всички компетентни институции да работят активно за формиране на единна европейска позиция за трайно решение на миграционния натиск и конфликтите в Близкия изток". Любопитно е как ще се реализира препоръката спрямо някои европейски страни и по отношение на отвъдокеанския им партньор, които активно и с военна сила отвориха кутията на Пандора в Близкия изток заради своите интереси? Ако върнем историята малко – все едно държавното и партийното ръководство на Народна Република България да иска сметка от СССР за инвазията в Чехия?! От кого се очаква такава дръзка постъпка – от премиера Бойко Борисов, от храбрия външен министър Даниел Митов или…? От кого?
И друга препоръка е празнодумство: "българските институции и партии да работят активно за разширяване на зоната за сигурност чрез ускоряване на интеграцията на страните от Западните Балкани". Ако от България зависеше европейската и НАТО-вска интеграция на Македония, Сърбия или на Черна гора – те отдавна щяха да са страни членки. И със сигурност щяха да причиняват големи главоболия на ЕС, каквито причиняваме и ние – заради проблемите в съдебната система, с корупцията, с неефективната борба с организираната престъпност и други такива. Е, за Сърбия има светлина в тунела – според ЕК там се забелязва напредък по отношение на политическите и икономическите критерии за членство. Еврокомисарите обаче препоръчват засилване на доверието и предвидимост на върховенството на закона, включително и пълното упражняване на свободата на изразяване. Освен това в последния си доклад от началото на ноември отбелязват, че в Сърбия все още има място за политическо влияние върху назначенията в съдебната власт и тамошната съдебна система продължава да е изправена пред сериозни пречки по отношение на нейната независимост, ефективност и отчетност. А корупцията остава водещ проблем за страната, както и неадекватната институционална структура. За Македония в доклада на ЕК няма и думичка, очевидно интеграцията й е някъде далеч в бъдещето. Та на този фон е интересно как точно народните институции и партии ще работят активно за разширяване на зоната за сигурност чрез ускоряване на интеграцията на страните от Западните Балкани? Най-много Михаил Миков да пийне някоя и друга ракия с отговорен сръбски другар и толкоз…
Несериозно звучи и следната препоръка, оповестена от президента: в своята дейност българските институции и политици да участват активно в процеса за намиране на трайни решения за миграционната криза. Това може би означава, че нашите държавници и политическият ни елит ще впрегнат усилия и ще разубеждават, от една страна, САЩ и коалиционните им партньори: Великобритания, Франция, Германия, Турция и арабските им съюзници, и Русия, от друга, да спрат с бомбардировките си в Сирия и да седнат на една маса?
Далеч по-смислено звучи изводът, че е необходимо правителството да предложи мерки, насочени към оптимизиране на работата на структурите на сигурност, а Съветът за сигурност към МС да подготви план за действие при засиления бежански натиск. В момента силовите структури са под напрежение заради скандално замислените реформи в сектора, който е пред срив. И куцо, и сакато вече е наясно, че системата трябва да се оптимизира, но не по начина, по който си представяше правителството: на тъмно, без обсъждане, и най-важното – без никаква визия за развитието й. И ето че сега КСНС препоръчва на същия този кабинет да предприеме съответните мерки за оптимизация…
Участниците в заседанието са прави в едно – защитата на държавната граница в условията на безпрецедентен бежански натиск е приоритет №1 за правителството. Как обаче се държи кабинетът, изпълнявайки този приоритет? Отговор на този въпрос даде неотдавна Валентин Попов, председател на УС на Синдикалната федерация на служителите на МВР (СФСМВР). Според него още от миналата година при охраната на границата има организационни и логистични проблеми, които все още не са разрешени. "Миналата година по това време бяха разположени палатки и фургони на някои възлови точки по границата, където колегите да влязат за 15 минути. Там могат да се стоплят, да починат, да се изсушат и дори да изпият един чай, защото те са на работа между 12 и 14 часа, независимо от климатичните условия. Част от тези палатки и фургони бяха свалени, а тази година бяха разположени нови. Те бяха недостатъчно и миналата година, и тази. Отоплението в тези палатки се извършва с печки, които са непригодни за това. Дървата хронично не достигат. Реално няма никаква организация по сметосъбиране в тези участъци от границата, където има непрекъснато присъствие на колеги", разкри синдикалистът. Има проблем и с транспорта за служителите и за незаконните мигранти, което прави картината по границата драматична.
Любопитно е какви мерки ще предложи кабинетът за изпълнение на този приоритет? По ирония на съдбата досега всички надежди за справяне с миграционния натиск са били проваляни не от някой друг, а от ковчежника на държавата Владислав Горанов. Това разкри през октомври тази година заместник-министър на МВР Филип Гунев, според когото Горанов досега отказвал каквито и да е допълнителни средства за охрана на границата. Освен това напоследък стана ясно, че МВР не може да си покрие харчовете по поддръжката на интегрираната система за видеонаблюдение и няколко пъти енергото е дърпало шалтера на "Гранична полиция" заради дългове. Няма пари за работата и за поддръжката на термовизионни камери, на сеизмични и инфрачервени датчици, на радиолокационна техника…
Президентът Росен Плевнелиев призова да се инвестира в сигурността. Участниците в КСНС очевидно са съгласни. Дали обаче са питали Владислав Горанов какво мисли по темата, е друг въпрос. Ясно е, че всяка сигурност струва пари. И тъй като държавната хазна е празна, обсъждането на този проблем всъщност се изчерпва само с празни приказки…
Тръгваме на бой с хакерите
След заседанието на КСНС стана ясно, че хакерските атаки по време на изборите силно са притеснили управляващи и опозиция. По време на вота и балотажите бяха атакувани сайтовете на МВР, ГРАО, ЦИК, ДАНС, Народното събрание. Оказа се, че МВР въобще не разполага със софтуер, който да противодейства на хакерските атаки. Изводът на участниците в КСНС е, че е необходим проектозакон за противодействие на тероризма. Такъв нямаме, но пък имаме Закон за мерките срещу финансирането на тероризма. Министерският съвет да разработи и внесе в Народното събрание проект на закон за противодействие на тероризма, оповести президентът Росен Плевнелиев. Министерският съвет да осигури кадрово, финансово и технологично звената за киберсигурност за изграждане на способности за ефективно и своевременно противодействие на кибератаки. Министерският съвет да приеме стратегия за киберсигурност и план за нейното изпълнение. Да се създаде подходяща структурна организация, която под ръководството на национален координатор по киберсигурност да осъществява непосредствено дейностите по изпълнение на стратегията за киберсигурност, са останалите препоръки, около които се обединиха участниците в КСНС.
