Омръзналата вече на всички десетгодишна история за "източването" на 7.5 млн. евро от САПАРД отново влезе в новините късно вечерта в понеделник (9 ноември), когато Апелативният съд за втори път прочете оправдателни присъди на всички обвинени в пране на пари подсъдими: Людмил Стойков, Марио Николов, Мариана Николова, Анна Шаркова, Валентин Ангелов и Иван Иванов. Мотивите на тричленния състав трябва да са готови до месец. Факт е, че никой не се изненада от този изход за делото – оправдателните присъди бяха повече от очаквани. Очаквана беше и реакцията на прокуратурата – тя обяви, че ще протестиа пред ВКС.
Да припомним накратко за какво става дума: скандалът гръмна още през 2006 г., след сигнал до българските служби, изпратен от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Обвиненията бяха за това, че фирми, свързани с обвиняемите, са внасяли стари машини за месопреработка, представяйки ги за нови, и така неправомерно са опитали да получат финансиране от Европа. По сигнала на ОЛАФ започнаха едновременно две разследвания: едно в Германия и едно у нас. В Германия процесът приключи, двамата подсъдими отдавна си излежаха и присъдите. У нас обаче нещата се затлачиха. Още в началото материалите по случая бяха разделени в две отделни дела: едното за документни измами, чрез които са "усвоявани" парите, а другото – за изпирането на същите тези пари. Тези две дела стигнаха до съда през 2010 и през 2012 година. Първоначално в съдебната зала битката вървеше в полза на прокуратурата – поне на първа инстанция тя спечели и двете дела. През март 2010 г. в делото за пране на пари срещу Николов състав на Софийския градски съд, воден от Румяна Ченалова, призна за виновни всички без Стойков, който беше оправдан. Марио Николов обаче бе наказан с десет години затвор при първоначален строг режим и 30 000 лв. глоба. Отделно бе конфискуван и предметът на престъплението – 12 838 лева. По-късно – през юни 2012 г., пък по другото дело по скандала "САПАРД" – за документната измама, съдията от СГС по онова време, а сега – председател на Върховния административен съд Георги Колев, наказа Марио Николов с 12 години затвор.
И двата процеса обаче имаха друг ход в САС. Съдия Георги Колев бе обвинен, че буквално е преписал обвинителния акт, вместо да се задълбочи в доказателствата по делото. А от тях не ставало ясно дори кой, в какво и защо е обвинен. Затова и делото бе върнато обратно на прокуратурата. Това дело е отново на дневен ред, макар че още е на "кота нула" – през декември ще го разглежда Специализираният съд, но трябва да се уточни, че спецсъдът е само първата инстанция по него.
В другия процес – за прането на пари, през септември 2012 г. САС постанови оправдателни присъди – докладчик по делото беше сегашният член на ВСС Калин Калпакчиев. И там прокуратурата обяви, че ще протестира, само че прокурорът от САП Стойчо Ненков отказа да поддържа протеста срещу оневиняването на подсъдимите пред ВКС и в крайна сметка оправдателните присъди влязоха в сила. Заради отказа си да изпълни нарежданията "свише" и да продължи делото обаче Ненков бе отстранен от длъжност и дори сам се превърна в обвиняем за престъпление срещу правосъдието. Едва година по-късно обаче прокуратурата сама прекрати делото срещу Ненков и той бе възстановен на работа. Просто защото се оказа, че не е извършил никакво престъпление, а е действал по съвест и по вътрешно убеждение.
Междувременно обаче и.д. главният прокурор през 2013 г. Бойко Найденов поиска от ВКС да "зачеркне" влезлите в сила оправдателни присъди на Николов, Стойков и на останалите и да възобнови делото за пране на пари срещу тях. И през март 2014 г. ВКС го направи – с мотиви, от които буквално лъха желание да се извади и изпод вола теле – само и само да се "услужи" на прокуратурата. Но очевидно и този напън се оказа ялов, защото единственото, до което поне засега доведе възобновяването, са нови оправдателни присъди, прочетени от САС тази седмица.
Толкова от хронологията. Въпросът е защо и това дело, сочено като "знаково" и "общественозначимо", наблюдавано под лупа и от Брюксел, върви през такива перипетии. А отговорът безспорно минава през отговорността на основния играч в тази история: прокуратурата. Защото един от големите проблеми по мегаделото "САПАРД", е решението на прокуратурата още в самото начало да "отдели" документната измама от прането на пари. Поне така го формулира съдията Калин Калпакчиев в оправдателната си присъда по делото срещу Николов, Стойков и останалите.
Тук трябва да се напомнят няколко акцента. За да се изперат някакви пари, придобити от престъпление, първо, това престъпление все пак трябва да е било извършено. Но според прокуратурата – в случая "САПАРД", първото престъпление е документна измама: изготвяли са се документи с невярно съдържание, посредством които са усвоявани неправомерно средства от програмата "САПАРД". И едва после тези придобити неправомерно пари са били "изпрани" – чрез влагане в други бизнес начинания и последващи финансови операции.
Простата логика предполага, че първо трябва да се докаже измамата и това какви пари са спечени чрез нея, а чак тогава да се търси как, къде, от кого и дали изобщо тези пари са били изпирани. Обратното би било пълен абсурдно – все едно някой да бъде винен, че е изневерил на жена си, без да е изяснето дали изобщо има жена…
Само че точно този абсурд се случва по делото "САПАРД": докато делото за измамата отлежава на първа инстанция, без да има отговор дали изобщо е имало такова престъпление, другият процес – за прането на парите от тази измама, вече отива към ВКС. И няма как да бъде спряно, за да изчака произнасянето на съда за измамата – просто защото НПК не предвижда такъв ход. А това прави окончателната присъда повече от предвидима – ако не у нас, то поне в съда в Страсбург, ако се стигне дотам…
Впрочем, що се отнася до това дело за измама – и в него шансовете на обвинението изглеждат все по-малко оптимистични и розови. След повече от седем години размотаване между съда и прокуратурата то все още е едва на първа инстанция. И все по-малко са юристите, които смятат, че и по него ще има осъдителна присъда. Особено след като две вещи лица, при това известни преподаватели – Динко Йорданов и Венцислав Ненов, вече заявиха под клетва, че внесените с парите от САПАРД машини за месопреработка са били уникални и практически без аналог у нас.
И пак да попитаме: нарочно или от глупост ни разиграват този цирк вече десет години? Не, че някой ще ни отговори…
