В каква парадоксална държава живеем само. Винетките ни са най-скъпи, а пътищата – най-разбити. По брой полицаи спрямо населението сме на челните места, но усещането е, че органи на реда въобще няма. Така е и с технологиите. Похарчили сме между 500 млн. и 1 млрд. лв. за електронното управление, само че ефектът е почти нулев. На практика срещу тези пари са налице няколко недовършени и несъвместими помежду си мрежи, дублиращи се оптични трасета и овехтял софтуер. Така че ще се правят още разходи, и то за десетки милиони…
Майтапът настрана, но нашите управници май наистина летят в облаците. У нас електронните услуги са на такова ниво, че е необходимо човек да чака поне три часа пред гишетата на КАТ-София, за да си промени адреса в талона на автомобила, но правителството е решило да скочи направо в облачните технологии. Точно 30 млн. лв. са заложени в представената преди дни програма "Цифрова България 2020" за изграждане на "Правителствен Облак" и определянето му за единен системен интегратор на електронното управление. Срокът за изпълнение на начинанието е 31 декември 2016 година. Дали правителственият облак наистина ще се случи дотогава, или, като много други неща в България, ще се проточи във времето, е трудно да се прогнозира. Едно обаче е сигурно – предвидените за него милиони ще създадат добър бизнес за определени фирми, независимо дали обществото ще усети промяната. Защото това е все едно на Паисий Хилендарски някой да му даде компютър и интернет, без да му каже как да работи с тях. За какви облачни технологии може да говорим, след като при две трети от извършваните в страната административни услуги гражданите и бизнесът са посредници между чиновниците от различни ведомства, вместо данните да се прехвърлят от една администрация към друга по служебен път? А като добавим и общоизвестните факти, че се измислят всевъзможни бланки, декларации и удостоверения само и само за да се съберат повече такси, излагацията става пълна.
Вярно, добре е да сме в крак с новите технологии и да се мисли за бъдещето, но трябва да се гледа и откъде тръгваме. Днес съвсем малка част от централната администрация е създала условия заявленията за предоставяните услуги да бъдат подавани чрез нейните териториални звена. Нито една услуга пък не може да бъде заявявана чрез общинските служители. И със или без правителствен облак това няма да се промени.
Подобен е парадоксът и с т.нар. регистър на отворените данни, който програмата "Цифрова България 2020" определя за основен приоритет. Това са масиви с информация в машинночетим формат, до които би следвало да се осигури безплатен достъп и права за свободно използване. Става дума за всякакви важни данни, като например разплащанията между институциите, качеството на въздуха, произведения от ВЕИ ток, раждаемостта, заболяванията, разрешителните за сеч и много други, които биха били от полза на неправителствения сектор и гражданите. От средата на тази година специално за целта бе разработен сайтът opendata.government.bg., но в момента в него има едва стотина отворени регистъра при наличието на още хиляди затворени. Основният проблем пред създаването на единен системен интегратор на електронното управление всъщност са самите институции – редица от тях не искат да осигурят достъп (служебен или обществен) до информационните си масиви, сякаш информацията в тях е някакво лично съкровище.
Пътната карта на "Цифрова България 2020" предвижда още 95 мерки, които би следвало да развият интернет икономиката ни в следващите пет години. Спокойно обаче може да прогнозираме, че и половината от записаното в нея няма да се случи. Както стана и с предишната програма – "Цифрова България 2015", която приключва само след месец. Големият проблем е, че нито една от заложените в нея цели не е постигната (виж таблицата). А още по-лошото е, че няма изгледи пропуските да бъдат отстранени. Според документа поне една трета от малките и средните фирми вече трябваше да извършват онлайн покупки и продажби, половината население да пазарува в мрежата, хората, които никога не са използвали интернет, да са сведени до 15 на сто… Да не говорим за намеренията 50% от гражданите днес да ползват услугите на електронното управление, а повече от половината от тях да изпращат попълнени формуляри.
На този фон съвсем илюзорно изглеждат плановете до 2020 г. всички в Европейския съюз да имат широколентов достъп до интернет със скорост 30 Mbps или повече, половината от домакинствата да разполагат с интернет връзка със скорост над 100 Mbps и публичните разходи за научни изследвания и технологично развитие да се удвоят.
Без да сме черногледи, ще кажем само, че след пет години тогавашната власт ще представи нова програма – "Цифрова България 2025", и в нея пак ще си говорим за същите неща. Просто в България е така – харчат се пари за стратегии, пътни карти, програми и какво ли още не, после средствата за изпълнението им потъват безследно и възниква необходимостта от нови планове за бъдещето, с нови бюджети.
Интернет спомага за иновациите, растежа, търговията, демокрацията и правата на човека. За интернет икономиката в ЕС се предвижда растеж от почти 11%, а нейният дял в брутния вътрешен продукт се очаква да нарасне от 3.8 % през 2010 г. на 5.7% през 2016-а. Малките и средните предприятия, които интензивно използват интернет, се разрастват почти два пъти по-бързо от другите. Има и много непреки ползи от широкото проникване на интернет, водещи до структурни промени в икономиката, появата на нови продукти, бизнеси и други. Съдейки по някои проучвания, 10% увеличение на степента на проникване на широколентовия достъп води до 0.9% – 1.5% ръст на БВП. Европейската комисия е установила също, че осигуряването на широколентов достъп може да създаде повече от 2 милиона работни места в Европа и да доведе до увеличение на БВП на общността с най-малко 636 млрд. евро.
