Единственият видимо доволен участник в петчасовата говорилня, която представляваше Консултативният съвет по национална сигурност, бе военният министър Николай Ненчев. Докато всички други се клеха, че са необходими "инвестиции в сигурността", той потриваше ръце от задоволство, че е получил добър бюджет за отбраната. "Изключително съм удовлетворен от това, което постигнахме за бюджета за отбрана, малцина вярваха, че това е възможно", обяви той.
Както е известно, кабинетът реши, че през 2016 г. в портфейла на МО ще влязат 1 003 089 000 лева. Увеличението е почти 1.35% от БВП. С вдигането на парите за отбрана са изпълнени ангажиментите на България, които бяха поети като страна членка на НАТО на съвещанието на пакта през септември 2014 г. в Уелс. В бюджета са предвидени 80 млн. лв. целеви разходи за военновъздушните сили, още толкова за военноморските сили, разкри щастливият Ненчев. Приблизително около 40 млн. лв. са предвидени за сухопътните войски, което е изключително голям успех за нас, разясни той. Военният министър изтъкна, че до 2024 г. бюджетът за отбрана трябва да достигне 2% от БВП. Парите постепенно нарастват и вече получаваме изключително високи оценки от партньорите си, че успяхме да достигнем този процент, горд бе Ненчев. Освен това са предвидени и два нови кораби за военноморските сили, които най-вероятно ще бъдат изработени в България. Сухопътните войски пък ще получат 13-14 машини, което изцяло отговаря на очакванията на този род войски, разкри Ненчев.
При тенденцията за ръст на бюджета за отбрана е логично армията да остане сравнително спокойна в размирните иначе последни месеци на 2015-а. В сравнение с МВР числеността й е по-малка и съответно по-малко пари отиват за възнаграждения и за социални компенсации. За първи път от 25 години насам, в края на септември миналата госдина, числеността на българските въоръжени беше увеличена – от 26 100 на 28 140 военнослужещи. А общата численост на въоръжените сили се вдига от 37 100 на 39 560 души. Според публикуваната от Министерството на отбраната програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2020 г. армията ни трябва да варира между 37 000 и 40 000 души.
При запазени социални придобивки и нарастващ бюджет, естествено, в системата няма напрежение и желаещи да напускат, както в МВР. Военният министър обяви, че след публикуването на скандалния проект за републикански бюджет 2016 е получил само 12 рапорта за напускане. Няма да има съкращения сред въоръжените сили, но предстоят съкращения в рамките на администрацията, съобщи той. Колко души точно ще бъдат съкратени, ще стане ясно след внимателен анализ. Освен това в края на ноември вероятно ще се проведе заседание на Съвета по отбрана, на който ще се обсъди категоризацията на служителите в "първа" и "трета" категория труд.
Очевидно армията ще продължи да бъде стабилизиращ фактор в целия сектор "Сигурност", за разлика от останалите силови ведомства. Това внася известна доза успокоение, особено на фона на кризата в МВР и на бежанския наплив. Въпреки това решенията на КСНС не успокоиха повечето видни експерти по сигурността. Според бившия директор на разузнаването ген. Кирчо Киров някои от взетите решения имат пожелателен характер. "След толкова години да си говорим тепърва, че трябва да се готви закон за тероризма. А що се отнася до мерките, които правителството трябва да приеме по отношение на бежанската криза, имам усещането, че това също има пожелателен характер. Какви мерки тепърва трябва да желаем, след като нашата страна действително съгласува своята политика с общата политика на ЕС, а за съжаление все още няма изработена такава обща политика?”, попита риторично генералът. И допълни, че през годините назад непрекъснато е подавана информация от страна на разузнаването за конфликтите в Близкия изток и възможната бежанска вълна, но това предупреждение е било подценявано. Според него липсва единомислие в Европа за справяне с бежанската криза.
