Колелото на парламентарната процедура за приемане на държавния бюджет се завъртя с пълна скорост. На проведеното на 12 ноември съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика бяха приети предложените от правителството параметри за приходно-разходната част и за субсидиите на хазната за следващата година. По традиция на тези заседания министърът на финансите Владислав Горанов представи параметрите на Консолидираната фискална програма (КФП) в присъствието на повечето си колеги от правителството, на управителя на БНБ Димитър Радев, на председателя на Сметната палата Цветан Цветков и на Висшия съдебен съвет, на работодателските организации и на синдикатите. Тя включва всички приходи и разходи на държавата, но на практика не се утвърждава като единен документ. Народното събрание гласува като отделни проектозакони трите съставни части на КФП: бюджета на Националния осигурителен институт, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и държавния бюджет, в който пък се съдържат бюджетите на Министерския съвет, на отделните министерства и ведомства, на съдебната власт, на Народното събрание, на Сметната палата и други подобни, както и субсидиите, които държавата трябва да даде на всички останали системи, които не се финансират от държавния бюджет – например НОИ, НЗОК и общините. Макар че консолидираната програма не подлежи на гласуване като общ документ, той дава общата картина за приходите и разходите на държавата – в това число и по прилагането на европейските програми, и за дефицитите им, които ще трябва да се покриват чрез субсидии или чрез емитиране на държавен дълг.
Всъщност преди да се говори за каквито и да е приходи, е важно да се установи какъв ще е
ръстът на брутния вътрешен продукт
и какво ще е неговото равнище през 2016-а. На тази база може да се прецени дали заложените приходи са реалистични, или няма да бъдат осигурени – тогава ще се наложи актуализация на бюджета. Прогнозата на правителството е, че реалното (изчистено от инфлационните ефекти) увеличение на БВП ще е 2.1%, вследствие на което в абсолютна стойност той ще достигне 88.28 млрд. лева. Управителят на БНБ Димитър Радев заяви по време на съвместното заседание на комисиите, че Централната банка споделя тази прогноза. Резерви към нея обаче изразиха работодателските организации и депутатите от ДПС. Според тях икономическата среда и у нас, и на международните пазари е изключително нестабилна. Това рефлектира върху обема на износа, върху инвестициите и потреблението в страната, защото създава несигурност у бизнеса и сред населението. Освен това водещите елементи в отчетения за 2015-а икономически растеж са износът и публичните (разбирай държавните) инвестиции, без значение дали са направени чрез еврофондовете, или става дума за директни държавни инвестиции. Само че, както се вижда и от платежния баланс, ръстът на износа се забавя, а в бюджета за 2015-а въпросните инвестиции намаляват. На този фон въобще не е за подценяване рискът БВП за 2016-а да е по-нисък, с всички произтичащи от това негативни ефекти за приходната част на бюджета. При заложената ниска инфлация за 2016-а от 0.5% (друг е въпросът дали няма отново да бъде отчетена дефлация) трудно може да се разчита, че тя би се явила фактор за увеличаване на постъпленията в хазната. Като стана въпрос за постъпления – в Консолидираната фискална програма са предвидени
приходи от 33.2 млрд. лв.
Заложените разходи са 34.82 млрд. лв., а дефицитът трябва да е 1.8 млрд. лв., или 2% от БВП. Министър Горанов изрично подчерта, че при предложената актуализация на дефицита за 2015-а е предвидено той да достигне 3.3% на касова основа и 3% на начислена основа. Намаляването му до 2% през 2016-а е сериозна положителна стъпка към стратегическата цел на правителството за фискална консолидация – това е техническият синоним на стабилността на държавните финанси.
За покриването на планирания бюджетен дефицит и за рефинансиране на плащанията по главниците на държавния дълг е предвидено през 2016-а правителството да емитира нови заеми, чиято сума не може да надхвърля 5.3 млрд. лева. С тях общият размер на държавния дълг ще достигне до 26.6 млрд. лева. Управителят на БНБ подчерта, че Централната банка ще направи в бюджета вноска от 28 млн. лв., независимо от сложната ситуация на финансовите пазари и въпреки ниската и дори отрицателна доходност на инструментите, в които БНБ може да инвестира валутния резерв. Радев отбеляза като положителна страна на сегашния проектозакон за бюджета, че в него е предвидено новоемитираният дълг да може да се ползва за подкрепа на финансовата стабилност и за преструктуриране и възстановяване на банки. "Това е практика във всички държави, които прилагат директивата за преструктуриране и възстановяване, и е важен елемент във връзка с предстоящата оценка на качеството на активите на българските кредитни институции и на стрес тестовете, които ще бъдат направени след нея", уточни Радев.
Темата за
дефицита и за дълга
даде повод за атака срещу предложения проект за бюджет. Румен Гечев от БСП поиска обяснение как, след като бе обявено огромно преизпълнение на приходите в бюджета за 2015-а – 1.3 млрд. лв., и при излишъците, които правителството отчиташе всеки месец, в крайна сметка се е стигнало до необходимостта той да бъде актуализиран и размерът на дефицита в него да бъде увеличен с над 880 млн. лв. и в крайна сметка достигна 3.3% от БВП. "Първо, министър Горанов ни говори за някакви много големи разходи по проекти, свързани с програмите на ЕС. Само че такива проекти не са подписвани през 2015-а. Следователно вие сте знаели предварително за тези разходи. Втората причина, която ни бе представена, е, че не са осъществени реформите в МВР и в Министерството на отбраната. Но какво са виновни данъкоплатците за това? Когато се получи такава оценка, правителството трябва да си подаде оставката, а не данъкоплатците да страдат заради непроведените реформи", каза Гечев. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова побърза да уточни, че ще бъдат проведени разговори и ще бъдат договорени нови мерки, които ще залегнат в проектозакона. Присъстващите на заседанието на двете комисии представители на полицейските синдикати пък заявиха, че са готови с предложения за реформи, които няма да натоварят хазната. Тук обаче Петър Чобанов от ДПС веднага попита каква е гаранцията, че новите мерки няма да доведат по-високи разходи за хазната от сега предвидените, което автоматично ще предизвика увеличение на дефицита? А това крие риск и през 2016-а да се наложи актуализация на приходите и разходите на хазната. Освен това, ако синдикатите на полицаите наложат волята си над правителството – а по всичко личи, че това ще стане, какво ще е моралното основание на правителството след това да прави болезнени реформи в сектори като пенсионната система, здравеопазването и т.н.? А в тези секторите са
най-големите разходни пера
на Консолидираната фискална програма. Например разходите за социални пенсионни плащания, предвидени за 2016-а, са 11.9 млрд. лв., а бюджетната субсидия е над 6.9 млрд. лева. Разходите за здравеопазване са 3.94 млрд. лв., а субсидията за този сектор е близо 1.8 млрд. лева. Разходите за отбрана и сигурност са над 2.1 млрд. лв. и почти цялата сума се финансира от субсидия. Липсата на реформи в тези три системи, които поглъщат най-много разходи, или непредвиденото увеличение на разходите в тях, което редовно се случва в здравеопазването и в сигурността, крият сериозен риск през 2016-а за пореден път да се наложи правителството да иска от парламента актуализация на бюджета.
От числата, показани в тригодишната бюджетна прогноза, се вижда, че бюджетните разходи за
програмите по европейски фондове
ще са около 4 млрд. лева. Припомняме, че по повечето европрограми проектите, финансирани с държавни средства, хазната първо трябва да плати за проекта или на определена фаза от него, а след това да чака възстановяване на парите от ЕС. А практиката от отминали години показа, че това възстановяване често не е безпроблемно. Понякога даже става със забавяне, което отпраща постъпленията от европрограмите в българската хазна за следващата бюджетна година. Което също представлява риск за изпълнението на държавния бюджет за 2016-а и може да наложи актуализацията му.
Участниците в заседанието поставиха още много проблеми. Например управителят на БНБ Димитър Радев само спомена за опасността от трупащи се квазидефицити заради финансови проблеми в сектори като енергетиката и транспорта. Депутатите от ДПС обаче взеха повод от тези негови думи, за да разкритикуват отказа на правителството от реформи в този сектор. Йордан Цонев директно посочи, че това е една от причините, поради която ДПС няма да подкрепи проектозакона за бюджета. "Липсват реформите в енергетиката. Част от вашата коалиция – конкретно реформаторите, бламираха усилията ви за реформи в енергетиката заради частно-корпоративни интереси", каза Цонев Той заяви още, че не вижда в бюджета мерки за стимулиране на икономическия растеж и не приема опитите чрез този проектозакон да се прави актуализация за 2015-а и да се променят много други закони. Румен Гечев пък каза, че нито в проектозакона за бюджета, нито в съпътстващата го тригодишна бюджетна прогноза вижда някакви приоритети на държавата. "Говорите, че ще развивате образованието, инвестициите, а в тригодишната прогноза сумите, които отделяте по тези и други направления, намаляват като процент от БВП. За какво развитие говорите тогава и за каква конкурентоспособност без образование и инвестиции"?, възмути се Гечев.
Реформаторите и патриотите декларираха, че ще подкрепят бюджета, но също изтъкнаха сериозната необходимост от реформи, без които той трудно ще бъде изпълнен. Общото впечатление е, че реализирането на заложените параметри на проектобюджета наистина са изложени на сериозни рискове, чието преодоляване изисква доста солидни финансови буфери.
