"Райфайзен банк интърнешънъл" обмисля да се слее с две от своите компании майки през следващите няколко месеца. Целта е да се опрости структурата на собственост на австрийската група от кооперативни банки и да се намали капиталовият натиск, възникнал от новите, по-строги изисквания на световните финансови регулатори, според хора от мениджмънта й. "Райфайзен банк интърнешънъл" (РБИ), която е публично търгуваната компания на групата, би могла да се комбинира с мажоритарния си собственик "Райфайзен централбанк Остерайх" (RZB) и с най-големия си акционер "Райфайзенландесбанк Нийдеростерайх-Виен" (RLB NOe-Wien), съобщават добре информираните източници. Но все още няма окончателно решение по въпроса заради твърдото несъгласие на членове от групата на "Райфайзен". Говорители на "замесените" компании пък отказват коментар по темата.
Дебатът за бъдещето на "Райфайзен груп" тече от години, но решението вече е "опряло до кокал", коментират вътрешни източници. Различните варианти включват продажбата на част или на цялата РБИ, сливане с RZB или с RZB и RLB, с NOe-Wien и обединяване на част или на всичките кооперативни държавни банки (Landesbanks) от групата на "Райфайзен".
Ако се предпочете сливане, при него може да се комбинират предимно източноевропейските операции на "Райфайзен банк интърнешънъл" и едрият корпоративен бизнес с австрийските дребни търговци и корпоративни клиенти. RZB притежава строителна асоциация, компания за управление на средства, 31.5% дял в застрахователя "Уника" и няколко специализирани банки. RLB NOe-Wien пък има дребни и корпоративни клиенти във Виена и в провинция Долна Австрия, разположена около столицата. Обединената структура би могла да продаде "Уника" и да адаптира източноевропейското си присъствие към новите реалности, като примерно се откаже от продажбата на полското си поделение и вместо него се раздели с бизнеса си в Русия.
По-стриктните капиталови изисквания, новите регулации за банките и краят на предкризисната епоха на лесните печалби от Източна Европа създадоха сериозна дилема за австрийската група. Публично търгуваната й компания РБИ може да продаде нови акции, за да увеличи капитала си, но, за разлика от нея, нито RZB, нито регионалните кооперативни банки имат достъп до фондовите пазари. RZB не участва пълноценно в миналогодишната продажба на права на "Райфайзен банк интърнешънъл" с номинал 2.8 млрд. евро, в резултат на което делът й бе сведен до 61 процента. Ако се наложи ново увеличение на капитала, RZB може да загуби мнозинството си в РБИ. Банката планира да увеличи капиталовите си коефициенти през следващите две години чрез продажба на активи и чрез запазване на печалбите й, а изключва нова продажба на акции.
RZB и RLB NOe-Wien са доста зависими от мерките на контролните органи. ЕЦБ отдавна се мръщи на сложни и взаимно припокриващи се структури на собственост. И подтиква кредиторите да градят моделите си за бизнес върху собствените печалби, а не върху получаването на дивиденти от други банки. Нещата се влошиха от загубите на РБИ, натрупани от конфликта в Украйна. Зле й се отразиха и операциите в Унгария, Полша и Хърватска за конвертиране на потребителски кредити от чуждестранни в национални валути за сметка на задграничните кредитори. Загубите причиниха временно спиране на изплащането на дивиденти, което лиши RZB и собствениците й от основен източник на доходи. Този ефект бе особено негативен за RZB и за RLB NOe-Wien, така че евентуалното обединение би решило проблема. Най-силно срещу подобна сделка се противопоставят мениджърите на другите регионални банки – съсобственици в RZB. Техните предпочитания клонят към продажбата на РБИ, което ще ги избави от рисковете, характерни за развиващите се пазари. Очевидно битката ще е доста разгорещена, като се имат предвид изравнените инвестиционни позиции на противниците. RLB NOe-Wien е "най-едър собственик" с 34.7% дял в RZB, RLB Steiermark държи 14.7%, RLB Oberoesterreich – 14.6%, а петте по-малки регионални "ландесбанк" притежават между 4.5 и 5.6% от RZB.
