Критикуваха хора, които загубиха на изборите и които имат лична отговорност. Да си загубил и да си в ролята на агресор към друг, не го приемам.
Няма нищо вярно в това, че ще се "спасявам" в КЗК. И през ум не ми е минавало.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е взимане на повече пари от хората и даване на по-малко – и като пари, и като права.
Г-жо Нинова, Изпълнителното бюро оцеля с два гласа на последния пленум – 44:42. Какъв знак е това?
– Това е знак, че Националният съвет се е разделил на две противоположни мнения. В партията, както във всеки колективен организъм, решенията се вземат с мнозинство. Който получи повече гласове, той е победил, другите изпълняват решението.
Което пък означава, че има проблем в партията.
– Това означава, че тези хора трябва да се обединяват оттук нататък. Разномислещи хора могат да се обединяват само ако имат обща цел. Другото е неработещо.
И коя е тя? Защото новият ляв курс не се оказа целта, която може да ги обедини.
– Общата цел трябва да е силна БСП. Силно ляво в България. Цялото общество признава, че имаме нужда от това. Ако си го поставим като цел и намерим средствата за постигането й, това за мен е решение. А средствата са: първо, реална политика – нова, модерна, лява; второ, съюзници и подкрепа от онези групи в обществото, които представляваме. И трето – кадри, които да олицетворяват тази политика.
Ваши колеги казаха, че левият курс, който възприехте, е архаичен – от миналия век, и се е изразил само в обръщане към Русия.
– Не мога да се съглася с такава теза. Защото внесохме в парламента закони по отношение на доходите, на данъка на най-бедните – въвеждане най-накрая на прогресивното облагане, намаляване на ДДС на детските стоки, което е ориентирано към младите семейства, към майките, към децата. Разбира се, мнозинството ги отхвърли. Оттук нататък ни предстои да бъдем по-убедителни в тези мерки, за да се види, че правим и това. По време на кампанията обикалях страната и останах много изненадана, като разбрах, че на много места хората изобщо не са чули, че ние сме предлагали такива неща. Тоест стои въпросът за публичността ни, за говоренето, за това как да стигат до хората тези неща, които правим тук.
Само структурите на БСП в страната ли са виновни за тази десета по ред тежка загуба?
– Не знам кой го е казал това, защото в доклада на председателя много ясно се каза, че всички носим отговорност, всеки на неговото равнище. Никой не е бягал от отговорност. Не са виновни само структурите.
Но се каза още, че в структурите трябва да се направят много промени – някои от тях са много стари, някои са се феодализирали.
– Това е факт. Никой в БСП не спори за това. Има места, където структурите са се затворили, капсулирали, няма организационен живот, няма политически тези, не се върши работа. Има и обратното – прекрасни структури. Давам пример със Самоков, Етрополе – младото поколение, средното и възрастните заедно са изключително силни. И резултатът го показа.
Не трябва ли обаче да се реже живо месо от старите структури, за да може те да се променят?
– Трябва да се действа без емоции. Такива изрази като "живо месо" са прекалени. Моментът е за разум. Защото, ако надделеят емоциите в едната или в другата посока, няма да има резултат. Всеки да се погледне и да бъде обективен в самооценката си.
Но във Вашата партия няма такава традиция. Повечето мислят, че са вечни. Кирил Добрев ги нарече "фараони". А след пленума пък каза, че ръководството на БСП мирише на мухъл. Как ще коментирате тази оценка?
– Като крайно неприемлива! Днес (сряда – б.р.) имахме посещение на една младежка група от Самоков и аз се запитах: тези млади хора миришат ли на мухъл? Ами, не ми миришат на мухъл! Да кажеш, че мирише на мухъл е много крайно и невярно. В партията има от всичко. Има стари, изчерпани в годините, но има и млади. Дразни ме това, че ние винаги наблягаме на негативното. Не сочим добрите примери. Това се случи и на пленума. Нека да чуем тези, които победиха и защо победиха. А ние правим само анализ защо сме загубили. Нека да сравним защо загубихме на някои места и защо победихме на други. Веднага ще се видят причините и за едното, и за другото.
Михаил Миков каза, че някои хора в партията са с тежки зависимости, а подадените оставки от тримата членове на ИБ – Драгомир Стойнев, Калоян Паргов и Илияна Йотова, определи като театрални.
– Оставката е действие от първо лице, единствено число. Ако тези колеги така разбират нещата и не искат повече да бъдат част от този екип, аз го приемам. Това е личен акт, няма колективна оставка. Не видях някакъв драматизъм в тези оставки. Те така са си преценили, Националният съвет приема решението им.
А тези, които най-много критикуваха ръководството, зависими ли са?
– По-скоро ми направи впечатление, че критикуваха хора, които загубиха на изборите. Хора, които имат лична отговорност, защото са били или кандидати за кметове и общински съветници, или общински председатели, които носят отговорност за района си, областни председатели и т.н. Те не бяха склонни към самокритика, повече критикуваха ръководството. За мен обективният разговор е първо всеки да погледне към себе си, да каже: аз тук сгреших, и тогава да гледа другаде. Да си загубил и да си в ролята на агресор към друг – не го приемам.
Смятате ли, че Михаил Миков е човекът, който може да извади БСП от дълбоката криза, или трябва да се търси по-силна личност?
– Смятам, че Михаил Миков трябва да остане председател на партията и да търси пътя напред, но с нов екип. Не само около него, а и нови екипи в страната. Можещи хора, които вдъхват доверие. Това може би е най-важното.
Готвите ли се за председател или поне за член на новата Комисия за защита на конкуренцията? Говори се, че след като Мая Манолова стана омбудсман, вие пък ще се спасите в КЗК.
– Чух го това – че съм щяла да се спасявам, или партията да ме спасява… Няма нищо вярно в това, че ще се "спасявам" в КЗК. И през ум не ми е минавало. Ако минава през нечий друг ум – да забрави. Няма как да стане това.
Оставате си депутат?
– Да.
Поредната постна пица ли е Бюджет 2016?
– Бюджетът е връщане назад. Той дори не е постна пица, а още по-лошо. Ако говорим за бюджета на Държавното обществено осигуряване, той е взимане на повече пари от хората и даване на по-малко – и като пари, и като права. Взема се повече от майките. След като се вдигне минималната заплата на 420 лв., работещите ще внасят по-голямо обезщетение за майките. Но майчинството се запазва в същия размер на 340 лева. Излиза, че взимат от бъдещите майки осем милиона и половина повече през това вдигане на минималните заплати.
Като се вдига минималната заплата, вноската за безработица расте, а обезщетението, ако останеш без работа, остава същото – 7.20 лева. Взима се от бъдещите пенсионери, защото се вдигат стажът и възрастта за пенсиониране с два месеца, т. е. ще се внася повече за осигуровка. Срещу всичкото това взимане от хората не стои адекватно плащане на нито една от системите – нито в образованието парите се увеличават чувствително, а социалните плащания на хората с увреждания и на социалнослабите са замразени. Социалната среда ще се влошава.
Във финансовата част – нови данъци и увеличаване на старите – акцизите, данък "градина", ракията, винетките. Нова тежест върху населението чрез данъци. Нова тежест чрез дълг от 5 милиарда. Срещу това харчовете са в повече с 2.5 млрд., без да е ясно за какво. През 2016-а 2.5 млрд. ще се изхарчат за капиталови разходи, което преведено означава строителство и ремонт. Но в бюджета не е ясно за какво строителство става въпрос – на магистрали ли, на училища ли, на детски градини ли? Товарят народа с данъци и взимат и харчат в повече, отколкото предишни години. Затова казвам, че ще има влошаване във всички сфери.
Тези данъци, за които говорим – "градина", "уикенд", "казан", винетки – толкова ли са необходими на държавата, или говорим за тупане на брашнения чувал до скъсване?
– Това е тупане на и без това вече скъсания брашнен чувал. Вижте, че тези данъци са ориентирани към най-слабите групи. Хората на село, които около къщите си имат двор, където си гледат домати и чушки, се облагат с данък "градина". Ракията, която се вари на село в казаните – налагаш да се регистрират, което повишава цената, и т. н. Нашето виждане е обратното – през прогресивното данъчно облагане да се натоварят повече богатите, а на бедните, с най-минималните доходи, да връщат данъка. На средната класа да е един среден данък, най-богатите да плащат повече. Това е основното ни различие с управляващите в момента. Те твърдят, че през данъци не се правят политики. Чух някой от тях да казва "взел Кольо, дал Кольо". През данъци и през бюджет е висш пилотаж да правиш политика.
Как ще коментирате целия цирк около Волен Сидеров? Сваляне на имунитет, арестуване, пускане след няма и 24 часа.
– Нашата парламентарна група гласува за свалянето на имунитета и против арестуването. И като юрист го казвам, и като бивш следовател. Има си основания, въз основа на които може да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража – ако има опасност да се укрие, да избяга или да се укрият съществени факти по разследването. Не знам на кого беше нужно това, но беше абсолютно излишно. Резултатът е факт. Отклони се вниманието от изборната нощ, от безумията, които се случваха в "Арена Армеец", от подправката на протоколи. Всичките злоупотреби по изборите се заметоха заради този случай. След това в парламента – една седмица, в която гледахме данъчните закони, ние се занимавахме с имунитета на Волен. Пак се отклонява вниманието. Не знам кой го е измислил това, но ефектът е за отклоняване на вниманието от съществени недъзи на това управление.
Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в с. Крушовица, област Враца. Завършила е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Била е юрисконсулт на Столичната община и на БТК. Работила е и като следовател в столичната следствена служба, а между 1997 и 2005 г. е изпълнителен директор на "Техноимпекс" АД. До 2007 г. е заместник-министър на икономиката и енергетиката. Била е и председател на УС на "Булгартабак Холдинг" АД. Депутат в 41-вото, 42-рото и 43-ото НС.
