Случайно или не, точно арестът на Волен Сидеров и на Десислав Чуколов се превърна в най-яркото доказателство, че българската прокуратура е ударила дъното. И че ако искаме да имаме правосъдие и държава, реформирането на държавното обвинение е и нужно, и неизбежно.
Какво се случи всъщност? На 11 ноември Народното събрание разреши Сидеров и Чуколов да бъдат задържани, за което гласува с внушителното мнозинство от 124 души. Депутатите изразиха убеждението си, че така "спасяват" имиджа на парламента. Ден по-късно говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова обяви по телевизията, че двамата ще бъдат привлечени като обвиняеми за хулиганство по време на среднощното си нахлуване в НАТФИЗ и че прокуратурата ще поиска ареста им.
Няколко дни по-късно двамата атакисти бяха официално призовани в следствието, а медиите предварително подгряха публиката със съобщение, че ще бъдат задържани на мига. Така и стана – зрелищно, с импровизиран митинг пред вратата на тюрмата, със свирки и викове, с пламенни речи, при това излъчвани "на живо от мястото на събитието".
Показно наложеният от прокуратурата арест за двамата депутати обаче още същия ден бе оспорен в Софийския градски съд от техните адвокати. В мига, в който бе подадена жалбата, съдът изиска преписката от прокуратурата. Така обвинението беше принудено незабавно да внесе искане за налагане на постоянен арест, без да чака да изтекат 72-та часа, каквато е обичайната практика. Делото бе насрочено светкавично, при това посред нощ – за 22.30 часа на 17 ноември. Донякъде странно бързане, впрочем.
Резултатът от цялото упражнение беше повече от конфузен: съдия Веселина Ставрева звучно шамароса държавното обвинение, като обяви ареста на Сидеров и Чуколов за незаконен и ги пусна срещу гаранция от 6000 лева. Този път обаче обичайните обвинения срещу съда в стил "Ние ги хващаме, вие ги пускате", просто ги нямаше. Защото всички разбраха, че проблемът съвсем не е в съдиите, а в калпавите действия на обвинението. Даже премиерът Бойко Борисов се усъмни, че Волен и Чуколов са за ареста, при все твърде спорната му компетентност.
Тук се налага да поясним, че казусът "Сидеров и Чуколов" освен зрелищен и гъделичкащ масовата аудитория всъщност е твърде интересен и от юридическа гледна точка. Защото със среднощното си решение СГС всъщност нахлу в една територия, в която доскоро се смяташе, че изобщо няма място за съдебен контрол. И отново повдигна въпроса подлежи ли изобщо постановлението за "прокурорския арест" на обжалване, или не.
Само допреди година представители на държавното обвинение се скъсваха да обясняват, че техните постановления за арест въобще не подлежат на съдебен контрол, защото това не е предвидено в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Първите "пропуквания" в тази теза се случиха по наказателното дело срещу банкера Цветан Василев, който, макар и задочно, оспори наложения му от прокуратурата арест. Тогава съдът поясни, че макар обжалването да не е предвидено в нашия НПК, то може да бъде направено, като се приложи директно Конвенцията за правата на човека. Арестът на Василев не отпадна, защото той всъщност въобще не беше извършван. Но "пробивът" бе налице. Впрочем и други задържани по аферата КТБ опитаха да оспорят ареста си с тези аргументи. Техните жалби обаче просто изчезнаха някъде по пътя между прокуратурата и съда и до дела изобщо не се стигна – факт, който сам по себе си също е предостатъчен някой ден държавата отново да бъде осъдена в Страсбург.
В обичайния случай, когато един обвиняем е задържан за 72 часа, прокуратурата е тази, която в рамките на тези три дни решава дали да го пусне, или да поиска от съда арестът да остане постоянен. Със Сидеров и Чуколов обаче не стана така – делото скорострелно влезе в съда по искане на адвокатите на задържаните, които на практика принудиха обвинението да се раздвижи. Освен това съдът не само отказа да наложи постоянен арест на двамата депутати, а обяви и че самото им задържане от прокурора е било извършено незаконосъобразно, защото не са били налице предпоставките за това – т.е. произнесе се по законосъобразността на самото им задържане от прокурора.
Наказателнопроцесуалният кодекс позволява на обвинението да извърши този арест, но само "при необходимост". А тя трябва да е доказана с материалите по делото. Освен това мярката за неотклонение няма нищо общо с наказанието – нашият закон предвижда задържане само в строго определени случаи и с определена цел: да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Едновременно трябва да са налице две условия: обосновано предположение за извършеното престъпление и реална, а не само хипотетична опасност обвиненият да се укрие или да извърши ново престъпление. Все изисквания, за които няма никакви данни по коментираното дело – Сидеров нито е осъден, нито се е крил, нито е бягал от правосъдието. А очевидно вече заобикаля НАТФИЗ и клекшоповете в центъра на София.
"Предварителното задържане за изправяне на обвиняемия пред съда е необходимо дотолкова, доколкото следва да се предотврати евентуалното извършване на престъпление или укриване", постанови съдия Ставрева. И поясни, че двамата арестанти към момента нямат влезли в сила присъди, не се укриват от правосъдието, имат постоянни адреси за призоваване и на практика няма защо да бъдат задържани.
Така Сидеров и Чуколов напуснаха ареста. А гротескното в цялата история е, че в казуса "Сидеров" прокуратурата сама демонстрира точно това, в което депутатът я обвиняваше през цялото време: некомпетентост, поръчковост, бутафорност, безхаберие, склонност към злоупотреба с правомощия и наглост – заради гарантираната по закон безнаказаност. Така в крайна сметка от водевила покрай ареста на Волен всъщност единственият, който ще спечели, май ще се окаже самият Волен.
А какво ще излезе от обвиненията срещу Сидеров и Чуколов заради екшъна в НАТФИЗ – за принуда и хулиганство, извършено с особена дързост и цинизъм, тепърва ще гледаме. Само че ако държавното обвинение продължи да се справя толкова "успешно", нищо чудно накрая зорлем да превърне Сидеров в главен мъченик и основен поборник за реформите в същата тази прокуратура. Всъщност това искаше Волен…
