Офшорки тук – офшорки там. Няма спасение от тях, а се оказва, че се радват и на влиятелни лобисти. И те може би ще успеят да им издействат удължаване на срока, в който тези компании в сянка трябва да бъдат глобени, защото притежават земеделски земи у нас. Санкцията от 100 лв. на декар при първо нарушение и 300 лв/дка, ако продължава, влязоха в сила на 1 октомври.
Тези колебания станаха известни от стенограмата на заседанието на парламентарната Комисия по земеделието и храните, проведено на 11 ноември. Опитът за ново отлагане ще стане чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазването на земеделските земи. Вносител на поправката е проф. Иван Станков от АБВ, който беше министър на земеделието в служебното правителство на Марин Райков.
Предложението, което депутатът е направил на заседанието (но не го е внасял писмено), предвижда глобите да се отложат с две години и вместо от 1 октомври 2015 г. да влязат в сила от 1 октомври 2017 година.
Пред комисията обаче вместо "2015 г." е прочетено "2017 г.", а тъй като знаем разсеяността на народните избраници (волна или неволна), явно за пореден път не са разбрали какво се гласува. И предложението е прието единодушно с 16 гласа "за" от комисията и е вписано в доклада за второ четене на промените в Закона за опазване на земеделските земи в пленарната зала.
Ако то бъде прието там, ще станем свидетели на третото поредно отлагане на срока, в който да влязат в сила глобите за офшорки със земи у нас, и второто предложение само за тази година. На 20 февруари 2015-а с обнародваната в "Държавен вестник" промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се създаде чл.40а, чиято разпоредба трябваше да влезе в сила от 1 май. Последва публикация в официоза на Народното събрание на 28 април, с която тази дата беше изместена с четири месеца и стана 1 октомври. И сега стигаме до предложението за отлагане на чл.40а с още две години (до 1 октомври 2017 г.).
Сагата с тези глоби започна през април 2014 г., когато бе приета забраната офшорки да притежават земя у нас. Тогава те получиха срок от 18 месеца, за да се освободят от своите ниви, като ги продадат или прехвърлят собствеността им на други дружества, регистрирани в страната поне пет години по-рано. Ако не го направят, може да се стигне и до продажба на нивите им на публичен търг. Но явно това не ги трогна. Публична тайна е, че доста фирми с офшорни акционери, притежаващи земеделска земя, искат да се отложи влизането в сила на забраната за собственост. Говори се, че в техни ръце са около 300 хил. декара. Интересно е кой ще успее да надделее. Все пак глобата от 100 лв. за всеки декар може да донесе на бюджета 30 млн. лева. А те звънят много приятно в ухото на всеки финансов министър.
В момента нарушението на закона вече е факт (с повече от месец) и опитът за промяна в текста му в този момент е всъщност лобистки опит да се толерират и защитават интересите на офшорни собственици на земеделска земя в България. От друга страна, залогът е много голям. По схемата за единно плащане на площ през 2016 г. се предвижда да бъдат усвоени 1.411 млрд. лв. директни плащания на земеделски стопани. Сумите са заложени в бюджета за 2016-а, защото макар това да са евросубсидии, те първо се изплащат от българската хазна и се възстановяват от Брюксел в рамките на 45 дни.
Очакванията пазарът на земеделски земи у нас да изсветлее май за пореден път няма да се сбъднат…
Събраните от наказанието суми ще влизат в бюджета на Министерството на земеделието и храните. Глобите ще налагат областните управители, където се намира имотът, които за целта ще имат безплатен достъп до имотния регистър.
